Любопитни истории случили се на датата 13 януари

Любопитни истории случили се на датата 13 януари



13 януари 1928 г. - НА ТАЗИ ДАТА в Скопие българската патриотка Мара Бунева застрелва офицерът от сръбската полиция - Велимир Прелич

 В Скопие българската патриотка Мара Бунева (на 26 г.) застрелва Велимир Прелич, офицер от сръбската полиция, отговорен за изтезания над български студенти. После тя стреля в гърдите си и умира на следващия ден.
Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си."
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада.

Отзвук от атентата

Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...

Паметната плоча на Мара Бунева

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. От 13 януари 2002 година активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата “Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна на ново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието.

През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание . В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени. По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.

Личен живот

Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.




13 януари 1915 г. -НА ТАЗИ ДАТА в софийския Модерен театър е прожектиран първият български игрален филм "Българан е галант" на Васил Гендов 

 Съобразно технологиите в киното по това време, филмът е черно-бял и "ням". Сценарист, режисьор и главен герой на кратката няма комедия в стила на Макс Линдер е Васил Гендов. За съжаление, филмът е изгубен и са останали едва 1–2 кадъра от него. 

Сюжетът на филма се върти около любовните неволи на бонвивана Българан. Докато се разхожда по софийските улици, нашият герой среща красива млада дама и започва да я ухажва. Опитва се да я впечатли, като й купува цветя. Дамата иска да даде урок на смелия си ухажор и го кани да я придружи по магазините. Лъже го, че си е забравила парите и го моли за заем. Българан е готов да помогне без да се дърпа.

Приключила с покупките, дамата на сърцето на Българан решава да отидат на ресторант, като избира възможно най-скъпия и за негова сметка поръчва закуски и напитки. След гощавката натоварва кавалера си с пакетите и тръгват към дома й. По пътя срещат съпруга й. Тя го моли да си хванат файтон и да освободят "носача". За благодарност наш Българан получава само една монетка.

От 1915 г. до сега се водят спорове дали наистина "Българан е галант" е първият български филм. Освен това има спорове и за точната дата на прожекцията. Самият филм дори не е съхранен на лента. Официалната версия за унищожаването на всички копия на филмите на Гендов гласи, че по време на бомбардировките над София е улучена къщата му и всичко, което се намира в нея е изгоряло. Според втората версия, след 1944 г. новата власт унищожава умишлено архива на Гендов.

През 1998 г. е направен римейк на филма, като негов режисьор е Юлиан Минков. Римейкът включва само една част от оригиналния сценарий. Сценаристът Деян Статулов разказва, че за основа са използвани оригиналния сценарий и режисьорските бележки на Гендов. Причината за създаването му е предаването "Понеделник 8 1/2" на БНТ, посветено на режисьора, сложил началото на българското кино.

27 декември 2005 г. Министерският съвет обявява датата 13 януари за професионален празник на работещите в киното и официален ден на българското кино.




13 януари, 1878 г. - НА ТАЗИ ДАТА в Чирпан е роден великият български поет символист и революционер от ВМОРО (Вътрешната македоно-одринска революционна организация) - Пейо Тотев Крачолов 

 Пейо е един от най-талантливите поети по онова време и неслучайно е забелязан от издателите на списание "Мисъл" - д-р Кръстев, Пенчо Славейков, Петко Тодоров. Именно Славйков измисля псевдонима Яворов, с който по-често се свързва неговата личност. За четиримата започва да се говори повече като поетичен кръг "Мисъл", чиято тематика на творбите се свързва с философията и психологията,а на преден план е изведена личността.

Последните години на поета са белязани с много любов, трагизъм, мъка и един несполучилив опит за убийство, който за нещастие води до втори , този път успешен.
Яворов неуспява да завърши гимназия, защото баща му се разорява и през 1897 г. той постъпва на работа в Чирпан като телеграфист. Първите си стихове той печата в списание “Ден” и също изпраща свои творби в редакцията на списание “Ново време” , но стиховете му не биват публикувани. Междувременно Яворов продължава да работи като телеграфист в Сливен, а по-късно и в днешно Поморие.

През 1898 г.той изпраща на списание “Мисъл” стиховете, които са върнати от редакцията на списание “Ново време”. Когато Пенчо Славейков, основна фигура в литературния кръг “Мисъл” и в културния живот на тогавашното общество, прочита изпратените от младия поет стихове, заявява, че на литературния небосклон се е появило ново явление и така Яворов става редактор на списанието и започва да живее в София.

Въпреки работата около списание "Мисъл" интересите на Яворов са насочени към освободителните борби в Македония, защото при идването си в столицата, той се запознава и става близък приател с Гоце Делчев.Колкото и да се опитва да го откъсне от тези му увлечения, Пенчо Славейков не успява и Яворов участва в македонските борби като войвода на чета. През 1903 г. Гоце Делчев пада убит и това слага траен отпечатък върху личността на Яворов, който става първия му биограф (1904г).Така младият поет-революционер се завръща в София и близо две години се за затваря в себе си като дори не отвръща на упреците и опитите на Пенчо Славейков да го накара да пише активно. 

От това състояние му помага да излезе ненадейната любов с Мина Тодорова, която е сестра на писателя и член на кръга “Мисъл” Петко Тодоров.В този период поетът започва да работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).През 1909г. Мина заминава за Франция, а в началото на 1910-а тя се разболява от туберколоза и на 13-и срещу 14-и юли умира, слагайки край на една невъзможна и може би точно заради това безсмъртна любов. Любов, която е вдъхновила Яворов да напише едни от най-красивите стихове в българската поезия –“Две хубави очи”, “Вълшебница”, “Да бъдеш в бяло” и др.

1912 г. е съдбовна за поета.Тогава той се жени за капризната и ревнива Лора Каравелова, дъщеря на Петко Каравелов. Любовта на Лора към поета е обсебваща, изпепеляваща и я води към самоубйство. На 30-ти ноември 1913 г. Лора се самоубива с револвера на Яворов след поредния скандал, породен най-вероятно от ревност. Отчаян Яворов се прострелва в слепоочието си и като по чудо остава жив, но осляпява. В продължение на девет месеца той е подложен на несправедливи обществени обвинения, подбуждани от майката на Лора-Екатерина Каравелова. Оклеветен, обезверен и отчаян, Яворов слага край на живота си. На 16 октомври 1914 г. Яворов поглъща отрова и се прострелва смъртоносно.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
•    1610 г. — Галилео Галилей открива спътника на Юпитер Калисто.
•    1822 г. — В Гърция приет дизайна на сегашния национален флаг.
•    1854 г. — Във Филаделфия (САЩ) е патентован акордеона.
•    1864 г. — В Русия започва въвеждането на провинциални (областни) съвети.
•    1878 г. — На 13 януари Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски.
•    1893 г. — В Лондон е учредена Лейбъристката партия на Великобритания.
•    1898 г. — Френският писател Емил Зола публикува отвореното си писмо „Аз обвинявам“ — протест срещу скалъпеното дело „Драйфус“.
•    1910 г. - От Метрополитън опера в Ню Йорк е осъществено първото радио излъчване - на операта Селска чест.
•    1915 г. — Мощно земетресение разтърсва град Авецано в Централна Италия, при което загиват 29 800 души.
•    1916 г. — Поради пробив в дига е наводнена голяма част от територията на Холандия, загиват около 10 000 души.
•    1935 г. — Саарланд гласува на референдум за присъединяването си към Германия.
•    1953 г. — Йосип Броз Тито е избран за президент на Югославия.
•    1964 г. — Първият запис на песента на Бийтълс „Искам да държа ръката ти“ става най-бързо продаващият се сингъл.
•    1964 г. — Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, е ръкоположен за архиепископ на Краков.
•    1972 г. — Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван на Пловдивски университет.
•    1974 г. — Отворено най-голямото летище в света — в Далас, щат Тексас, САЩ.
•    1991 г. — За да не допуснат независимостта на Литва съветски войски с танкове атакуват телевизията във Вилнюс, при което загиват 11 души.
•    2001 г. — При земетресение в Салвадор загиват около 800 души.

Родени
•    101 г. — Луций Елий, римски император
•    1622 г. — Молиер, френски писател
•    1832 г. — Хорейшо Алджър, американски писател
•    1843 г. — Луи Леже, френски славист
•    1849 г. — Константин Йованович, австрийски архитект от български произход
•    1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер
•    1863 г. — Алеко Константинов, български писател
•    1864 г. — Вилхелм Вин, германски физик, Нобелов лауреат
•    1866 г. — Георги Иванович Гурджиев, философ-мистик
•    1878 г. — Пейо Яворов, български поет
•    1880 г. — Александър Морфов, български композитор
•    1883 г. — Никола Марковски, български революционер
•    1898 г. — Николай Фол, български писател и режисьор
•    1909 г. — Маринус Ван дер Любе, холандски комунист
•    1924 г. — Паул Файерабенд, австрийски философ
•    1925 г. — Георги Калоянчев, български актьор
•    1927 г. — Сидни Бренър, южноафрикански биолог, Нобелов лауреат през 2002 г.
•    1933 г. — Мария Луиза Българска, българска княгиня
•    1935 г. — Дамян Дамянов, български поет († 1999 г.)
•    1958 г. — Буйо, футболист
•    1964 г. — Виолета Георгиева, българска певица
•    1965 г. — Росен Миланов, български диригент
•    1966 г. — Патрик Демпси, американски актьор
•    1969 г. — Стивън Хендри, шотландски играч на снукър
•    1972 г. — Щефан Байнлих, германски футболист
•    1977 г. — Орландо Блум, британски актьор
•    1982 г. — Мария, поп-фолк изпълнителка
•    1982 г. - Кристин Спасов, български политик
•    1984 г. — Тодор Паланков, български футболист
•    1988 г. — Цветелин Донковски, български министър
•    1996 г. — Вали Апостолова, само на Митачиту

Починали
•    86 г. пр.н.е. — Гай Марий, древноримски военачалник и политик
•    888 г. — Карл Дебели, франкски император
•    1151 г. — Сугерий, френски духовник и държавен деятел
•    1182 г. — Агнес Бабенберг, кралица на Унгария
•    1599 г. — Едмънд Спенсър, английски поет
•    1863 г. — Козма Прутков, измислен руски писател
•    1864 г. — Димитър Мутев, книжовник
•    1864 г. — Стивън Фостър, американски композитор
•    1867 г. — Виктор Кузен, френски философ
•    1906 г. — Александър Попов, руски учен
•    1921 г. — Йоан Караджани, румънски фолклорист
•    1928 г. — Мара Бунева, българска революционерка
•    1932 г. — София Хоенцолерн, съпруга на крал Константинос I
•    1941 г. — Джеймс Джойс, ирландски писател
•    1950 г. — Димитрис Семсис,гръцки музикант
•    1950 г. — Калинка Драганова, кмет на с.Гела, Смолянска област
•    1953 г. — Христо Метев, фабрикант
•    1961 г. — Цветан Лазаров, български авиоконструктор
•    1972 г. — Владимир Трендафилов, български актьор
•    1974 г. — Салвадор Ново, мексикански поет
•    2000 г. — Боян Знеполски, български писател
•    2006 г. — Божидар Божилов, български поет
•    2012 г. — Рауф Денкташ, кипърски политик

Празници
•    Швеция и Финландия — Ден на Свети Кнут (край на Новогодишните празници)


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook
20/255Видяно 729 пъти
януарипатриотиМара БуневакиноВасил ГендовПейо Тотев Крачоловпоетиреволюционери




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com