Любопитни истории случили се на датата 12 януари

Любопитни истории случили се на датата 12 януари



12 януари 1876 г. - НА ТАЗИ ДАТА е роден американският писател Джек Лондон

На този ден в Сан Франциско е роден първият американски писател, който става милионер, благодарение на тази си дейсност, авторът на над 50 книги и 200 разказа свързани със силата на природата и борбта за оцеляване в трудни условия - Джек Лондон. Прочути негови романи са "Дивото зове", "Белият зъб" , "Морския вълк", „Мартин Идън“, „Лунната долина“ и др. Джек Лондон има интересен живот , изпълен с пътувания свързани с изследването на дивата природа. Голяма част от написаното от него са преживяни истории , доразвити с невероятните му писателски нюх и въображение. За жалост той си отива сравнително млад - само на 40 години.

Детството на Джек преминава в бедност. След завършване на основно образование през 1889 г., той започва работа в консервна фабрика на 12-часов работен ден, като работното време често е удължавано и до 16 часа. Търсейки изход от този непоносимо тежък труд, Джек Лондон взема пари назаем, купува на старо малко корабче и става ловец на стриди без разрешително. След няколко месеца обаче корабчето съвсем грохва и не става за нищо. Тогава Лондон преминава на страната на закона и става член на Калифорнийския рибарски патрул. През 1893 г. пътува до Япония на борда на шхуна за ловене на тюлени. Когато се завръща, заварва Оукланд, Калифорния, в безредици от работнически протести. Джек Лондон вече е без работа и става скитник. През 1894 г. прекарва 30 дни в затвор за скитничество.

След редица приключения Лондон се връща към цивилизования живот, завършва средното си образование и успява, с упорита самоподготовка през цялото лято, да влезе в университета на Калифорния през есента на 1896 г., но още на следващата гаодина се прощава с мечтата си за висше образование поради безпаричие. През целия си живот Джек Лондон се самообразова. Той е човек с всестранни интереси. Личната му библиотека наброява 15 000 тома.От 1898 г. започва сериозно да се бори да бъде публикуван – тази негова битка е описана незабравимо в романа му „Мартин Идън“ (1909). За първия си публикуван разказ получава само 5 долара и за малко не се отказва от писателска кариера. По собствените му думи той е „спасен – в буквалния и преносния смисъл на думата“, когато друг негов разказ е приет и заплатен добре, цели 40 долара. През 1900 г. той вече притежава 2 500 долара, които се равняват на 50 000 днес.

През 1901 г. социалистическата партия издига кандидатурата на Джек Лондон за кмет на Оукланд, но изборите спечелва друг кандидат, така Лондон се отдава на упорита писателска дейност, която му донася широка популярност още приживе.През 1910 г. Джек Лондон купува ранчо от хиляда акра в Глен Елън, окръг Сонома, Калифорния за 26 000 долара, но заради социалистическите си възгледи се чувства раздвоен. През 1916 напуска социалистическата партия, като заявява, че го прави единствено защото на партията ѝ „липсва огън и борбеност и е загубила интереса си към класовата борба“, през същата година и умира. В смъртния му акт е записано, че е починал на 22 ноември 1916 г. от уремия, но според слухове той се е самоубил. Съществува версия, според която е починал от свръхдоза морфин, който през последните си години е взимал срещу болки.




12 януари 1998 г. - НА ТАЗИ ДАТА Европейският съюз забранява клонирането на хора

 1998 г. в Европейския съюз е постигнато съгласие за забрана на клониране на хора. Решението е документирано като допълнителен протокол към Конвенцията за правата на човека и човешкото достойнство и влиза в сила през 2001 г., след като е ратифицирано само в пет от страните членки.

Най-ранните експерименти в областта на клонирането датират от 30-те години на 20 в., но първият успешен опит е направен от Робърт Бригс и Томас Кринг, които през 1952 г. клонират жаба чрез трансфер на ядра от соматични клетки.

През 1996 г. учени от университета в Розлин, Шотландия, оповестяват за създаването на първия клонинг на бозайник, който е познат като овцата Доли. Тя боледува от рак на белия дроб и артрит, който се среща само при възрастните екземпляри. За успешното клониране са били необходими над 247 ембриона, които довеждат едва до 27 бременности, от които само една се увенчава с успех.

Любопитен факт е, че на 27 декември 2002 г., в АФП излиза съобщение, че се е родило първото бебе клонинг. Изданието се позовава на сведения, дадени от френската изследователка Бриджит Боасел, президент на компанията „Клонейд”. Седмица по-късно Боасие съобщава, че е родено още едно дете, а в края на януари 2003 г. се появява информация и за трети клонинг. До края на 2004 г. обаче от компанията не представят научни доказателства за тези твърдения.




12 януари 1628 г. – НА ТАЗИ ДАТА е роден френският писател Шарл Перо

 Шарл Перо е френски писател и фолклорист, автор на голям брой детски приказки, сред които Спящата красавица, Синята брада, Котаракът в чизми, Пепеляшка, Малечко Палечко, Червената шапчица, Магарешката кожа и други. 

Проучил и преработил в достъпен за деца вид редица устни народни приказки, Перо решава да ги събере в книга, от името на сина си Пиер Дарманкур, и я посвещава на личност от френския кралски двор. Книгата е публикувана за пръв път през 1697 г. под заглавие “Приказки за моята майка” или “Истории и приказки от старото време с морални наставления” и в нея първоначално влизат осем приказки, сред които “Червената шапчица”, ”Котаракът в чизми”, ”Палечко” и ”Пепеляшка”. В следващите издания Перо добавя още две приказки и една повест. Всичките му приказки завършват с нравоучителни стихове.

Шарл Перо е роден в буржоазно чиновническо семейство. Получава юридическо образование и постъпва на кралска служба. Неговият брат, Клод Перо, е известен за времето си архитект. С литература Шарл Перо започва да се занимава едва от 1683 г., когато е 55-годишен. През 1671 г. е избран за член на френската академия на науките.

През 1687 г. чете полемичната поема ”Векът на Людовик Велики” и чрез нея призовава писателите да отразяват в произведенията си съвременния живот и нрави, да черпят сюжет и образи от народното творчество и обкръжаващата действителност. Според Перо фолклорът с живия си и изразителен език, тънък хумор, богато идейно съдържание, може да се използва като източник за създаване на самобитна съвременна литература. Чрез собственото си творчество Шарл Перо допринася за приближаването на литературата към реалистичното изображение на действителността и ускорява създаването на литературата на Просвещението. Той е един от най–пламенните противници на класицизма и със своите естетически възгледи става носител на рационализма, на прогреса. В устното народно творчество Шарл Перо открива разнородни сюжети и образи за създаване на нови художествени произведения.

Приказките на Шарл Перо не само нарушават традициите на класицизма, сковаващи развитието на литературата, но и критикуват от позицията на буржоазията аристократичните предразсъдъци. Играят възпитателна роля с нравствените идеи, вложени в тях, с простора на въображението; приказките оказват влияние върху развитието на европейската литература.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
475 г. — Флавий Василиск става император на Византийската империя.
1528 г. — Густав I е коронован за крал на Швеция.
1884 г. — Съставено е деветото правителство на България, начело с Драган Цанков.
1908 г. — От Айфеловата кула е излъчен първия дълговълнов радиосигнал.
1908 г. — Влиза в сила указ на княз Фердинанд I, с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Ден на военното разузнаване на България.
1915 г. — В Конгреса на САЩ е отхвърлено предложението за даване на избирателни права на жените.
1940 г. — Втората световна война: СССР започва да бомбардира градове във Финландия.
1943 г. — Втората световна война: Червената армия започва операция за разкъсване на Блокадата на Ленинград.
1945 г. — Втората световна война: Съветския съюз започва т. нар. Януарска офанзива срещу Нацистка Германия на фронт от 1200 км в Източна Европа.
1964 г. — В Занзибар започва въстание, определено като революция, което довежда до обявяване на държавата за република.
1966 г. — В САЩ започва излъчването на телевизионния сериал Батман.
1969 г. — Рок групата Led Zeppelin издава първия си албум — Led Zeppelin.
1970 г. — Войната в Биафра завършва с анексирането на тази държава от Нигерия.
1981 г. — Започва излъчването на американската "сапунена опера" Династия.
1991 г. — Конгресът на САЩ оторизира правителството да използва военна сила за да отблъсне армията на Ирак извън границите на Кувейт.
1992 г. — След победата на Ислямския фронт за спасение в Алжир, правителството прекратява изборите, което става повод за гражданска война.
1998 г. — В Европейския съюз е постигнато съгласието на 19-те страни-членки за забрана на клониране на хора.
2005 г. — Изстреляна е американската космическа сонда Deep Impact за извършване на изследвания върху кометата Темпъл 1.
2006 г. — През последния ден от ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия, по време на ритуала Пропъждане на дявола с камъни между Мека и Мина инцидент с автобус предизвиква паника, загиват 346 и са ранени 209 богомолци.

Родени
1591 г. — Хосе де Рибера, испански художник († 1652 г.)
1729 г. — Едмънд Бърк, ирландски държавник († 1797 г.)
1746 г. — Йохан Хайнрих Песталоци, швейцарски педагог († 1827 г.)
1779 г. — Никола Клеман, френски химик
1848 г. — Василий Суриков, руски художник, исторически живописец († 1916 г.)
1851 г. — Димитър Наумов, български агроном († 1884 г.)
1852 г. — Жозеф Жак Сезар Жофр, френски генерал († 1931 г.)
1863 г. — Беньо Цонев, български езиковед († 1926 г.)
1863 г. — Свами Вивекананда, индийски философ († 1902 г.)
1876 г. — Джек Лондон, американски писател († 1916 г.)
1877 г. — Иван Кипров, български лекар († 1922 г.)
1878 г. — Ференц Молнар, унгарски писател (1952)
1893 г. — Алфред Розенберг, нацист († 1946 г.)
1893 г. — Херман Гьоринг, нацистки функционер († 1946 г.)
1899 г. — Паул Мюлер, швейцарски химик, Нобелов лауреат през 1948 г. († 1965 г.)
1900 г. — Тодор Ангелов, български терорист
1903 г. — Игор Курчатов, руски учен († 1960 г.)
1904 г. — Георги Караславов, български писател († 1980 г.)
1907 г. — Сергей Корольов, украински инженер († 1966 г.)
1910 г. — Луис Рейнър, немска актриса († 2014 г.)
1913 г. — Иларион Доростолски, митрополит на Доростолска епархия († 2009 г.)
1915 г. — Петър Увалиев, български критик († 1999 г.)
1916 г. — Коста Странджев, български писател († 1991 г.)
1916 г. — Питер Бота, първи президент на ЮАР († 2006 г.)
1926 г. — Рей Прайс, американски кънтри певец († 2013 г.)
1933 г. — Лили Енева, българска актриса
1934 г. — Васил Симов, български волейболист
1944 г. — Властимил Хорт, чехословашки шахматист
1944 г. — Джо Фрейзър, американски боксьор († 2011 г.)
1948 г. — Елена Божкова, българска народна певица
1949 г. — Харуки Мураками, японски новелист
1951 г. — Кърсти Али, американска актриса
1954 г. — Хауърд Стърн, американски радиоводещ
1955 г. — Людмил Тодоров, български актьор
1958 г. — Ваня Цветкова, българска актриса
1962 г. — Марина Кондова, българска тенисистка
1965 г. — Роб Зомби, американски музикант
1968 г. — Амелия Личева, българска литературна критичка
1969 г. — Роберт Просинечки, хърватски футболист
1970 г. — Зак де ла Роча, американски певец (Rage Against the Machine)
1972 г. — Приянка Ганди, индийски политик
1974 г. — Илиян Симеонов, български футболист
1981 г. — Мартин Герасков, български актьор
1982 г. — Величко Чолаков, български щангист
1993 г. — Зейн Малик, английски певец (One Direction)
1996 г. — Мари-Инес Вангелова, българска волейболистка
1970 г. - Лайла Тест

Починали
1519 г. — Васко Нунес де Балбоа, испански мореплавател (* 1475 г.)
1519 г. — Максимилиан I, австрийски ерцхерцог (* 1459 г.)
1583 г. — Фернандо Алварес де Толедо, испански военачалник (* 1507 г.)
1665 г. — Пиер дьо Ферма, френски математик (* 1601 г.)
1829 г. — Фридрих фон Шлегел, немски културфилософ (* 1772 г.)
1856 г. — Людовит Щур, словашки възрожденски деец (* 1815 г.)
1913 г. — Стоян Топузов, български военен деец (* 1864 г.)
1951 г. — Рачо Стоянов, български драматург (* 1883 г.)
1960 г. — Невил Шът, английски писател (* 1899 г.)
1976 г. — Агата Кристи, британска писателка (* 1891 г.)
1983 г. — Николай Подгорни, председател на Върховния съвет на СССР (* 1903 г.)
1990 г. — Йон Хансен, датски футболист (* 1924 г.)
1993 г. — Юзеф Чапски, полски художник († 1896 г.)
1997 г. — Чарлз Хюгинс, канадски медик, Нобелов лауреат през 1966 г. (* 1901 г.)
2002 г. — Сайръс Ванс, държавен секретар на САЩ (* 1917 г.)
2003 г. — Морис Гиб, британски поп-певец (* 1949 г.)

Празници
Православна и Католическа църква — Света мъченица Татяна
България — Празник на българското военно разузнаване (от 1997)
Индия — Национален ден на младежта
Танзания — Ден на революцията в Занзибар (1964 г.)
Туркменистан — Ден на всенародната памет


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 641 пъти
Шарл ПероДжек Лондонписателиприказкикнигилитератураекспериментиклониранеянуари




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com