Любопитни истории случили се на датата 12 юни

Любопитни истории случили се на датата 12 юни



12 юни 1955 г. - НА ТАЗИ ДАТА в Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти

 1955 г. в Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти. Местни хора разказват, че когато бог създавал света, ръката му спряла, докато минавала над Якутия, и изсипала богатства навсякъде из замръзналата пустош, разположена на 8000 км от Москва.

Република Саха (Якутия) е единственият регион на планетата, където не само добиват елмази, но и ги обработват: отначало ги превръщат в диаманти, а след това - в уникални бижутерски изделия. В Якутия се добиват 26% от елмазите на Земята. Кариерата „Мирний” е най-голямата яма, изкопана от човека. Нейната дълбочина е 525 м, а диаметърът й е 1300 м.

Любопитен факт е, че през лятото на 2012 г. в Якутия за първи път бе проведен бизнес-турът „Диамантената седмица на Якутия”. Участниците в уникалния якутски тур видяха всички етапи на появата на скъпоценностите: от огромните кариери на елмазена руда кимберлит до цеховете за рязане и бижутерски работилници.

„Звездата на Якутия”

Както личи от името му  този 232,1 каратов диамант произхожда от сибирските диамантени находища. Открит  е през 1973 година и представлява октаедричен кристал с гладки стени, висока  прозрачност и лек жълтеникъв оттенък. Той заедно с другия якутски гигант „XXVI конгрес на КПСС) (342,5 карата) се съхранява в  постоянната изложба при диамантения фонд на Русия.




12 юни 2002 г. - -НА ТАЗИ ДАТА за първи път се отбелязва Световният ден за борба срещу детския труд

 Днес се отбелязва Световният ден за борба с детския труд. През 2002 г. Международната организация по труда обяви 12 юни за Световен ден за борба срещу детския труд, за да привлече повече внимание към проблема, пред който се изправят децата.

Според данни на организацията в глобален мащаб 115 млн. деца вземат участие в опасен труд. Това е труд, който по своя характер или поради обстоятелствата, при които се извършва, би могъл да доведе до увреждане на детското здраве, безопасност или морал. Децата, работещи в най-различни икономически дейности и на най-различни длъжности, могат да бъдат изложени на подобни рискове и проблемът е с глобален характер, като засяга както индустриализираните, така и развиващите се страни. Опасният труд е сред най-тежките форми на детски труд, които международната общност е набелязала да бъдат премахнати до 2016 г.

Събития
1444 г. — Подписан е Адрианополският мир, който слага край на първия поход на Владислав III Ягело и Янош Хунияди за прогонване на османските нашественици от Европа.
1665 г. — Ню Амстердам е преименуван на Ню Йорк.
1667 г. — Жан-Батист Дени извършва първото успешно кръвопреливане — от овца на 15-годишно момче.
1668 г. — Основан е Университета в Лунд, един от най-старите университети в Европа.
1701 г. — В Англия официално е забранено католици да заемат британския трон.
1776 г. — Вирджиния става първият щат на САЩ, който приема декларация за правата.
1839 г. — Абнър Дабълдей формулира основните правила на бейзбола.
1842 г. — Георги Раковски и още шестима души са осъдени на смърт за участие в Браилските бунтове (1841-1843 г.).
1849 г. — Американския изобретател Люис Хаслет патентова праховата маска (респиратор), ранна форма на противогаза.
1858 г. — В Санкт Петербург е осветена Катедралата "Св. Исак".
1867 г. — Провъзгласена е Австро-Унгарската империя.
1897 г. — Швейцарецът Карл Елзенер патентова джобен нож с приспособления, станал известен като швейцарски армейски нож на фирмата “Victorinox”.
1898 г. — Провъзгласена е независимостта на Филипините от Испания.
1901 г. — Одобрена е новата Конституция на Куба, с което САЩ има специални права в тази страна. В действителност, това означава създаване на протекторат над Куба от САЩ. Действието на тази конституция е било преустановено през 1925 година.
1926 г. — Бразилия напуска Лигата на нациите поради несъгласието си с приемането на Германия.
1940 г. — Втората световна война: 13 000 британски и френски военни части се предават на фелдмаршал Ервин Ромел.
1945 г. — Във Франция е премахната цензурата на пресата, въведена по време на войната.
1947 г. — Започва съдебен процес срещу Петър Коев за създаването на тайната военна организация „Неутрален офицер“.
1953 г. — Държавната политехника в София се разделя на четири самостоятелни висши учебни заведения: Висш инженерно-строителен институт (BИСИ), Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Висш минно-геоложки институт (ВМГИ) и Висш химико-технологически институт (ВХТИ).
1955 г. — В Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти.
1963 г. — В Ню Йорк се състои премиерата на филма "Клеопатра" с Елизабет Тейлър в главната роля.
1964 г. — В ЮАР Нелсън Мандела е осъден на доживотен затвор.
1964 г. — В Аделаида (Австралия) групата Бийтълс е посрещната от 300 000 фенове.
1967 г. — Програма Венера: Изстрелян е съветският космически апарат Венера 4, който впоследствие осъществява първото предаване на информация от друга планета.
1970 г. — Британецът Лорънс Оливие става първия актьор в историята, получил благородническа титла.
1975 г. — Създаден е Лвовският държавен историческо-архитектурен комплекс.
1990 г. — Първият конгрес на народните депутати на Руската федерация приема Декларация за суверенитета на Русия.
1991 г. — Борис Елцин печели първите избори за президент на Русия.
1991 г. — На референдум жителите на Ленинград е решено възстановяване на старото име на града — Санкт Петербург.
1994 г. — С референдум в Австрия е прието членството ѝ в ЕС.
2005 г. — Встъпва в длъжност първият президент на Иракски Кюрдистан, Масуд Барзани.
2008 г. — Жителите на Ирландия на референдум отхвърлят Договорът от Лисабон - Опростен вариант на Конституция на ЕС.
2009 г. — Всички телевизионни станции в САЩ преминават от аналогово към цифрово излъчване.

Родени
1519 г. — Козимо I Медичи, херцог на Тоскана († 1574 г.)
1806 г. — Джон Огъстъс Рьоблинг, американски инженер († 1869 г.)
1808 г. — Патрис дьо Мак Махон, дук дьо Мажента, маршал на Франция († 1893 г.)
1827 г. — Йохана Спири, швейцарска писателка († 1901 г.)
1840 г. — Якоб Арбес, чешки писател и журналист († 1914 г.)
1844 г. — Джанюариъс Макгахан, американски журналист († 1878 г.)
1852 г. — Петър Костич, сръбски просветен деец († 1934 г.)
1856 г. — Спиро Гулабчев, български общественик († 1918 г.)
1864 г. — Стоян Загорски, български военен деец († 1930 г.)
1868 г. — Янко Забунов, български политик († 1909 г.)
1872 г. — Борис Сарафов, български революционер († 1907 г.)
1888 г. — Карл Пфефер-Вилденбрух, германски офицер († 1971 г.)
1889 г. — Гьончо Белев, български писател († 1963 г.)
1890 г. — Егон Шиле, австрийски художник († 1918 г.)
1897 г. — Антъни Идън, министър-председател на Великобритания († 1977 г.)
1899 г. — Фриц Липман, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1986 г.)
1904 г. — Атанас Далчев, български поет († 1978 г.)
1908 г. — Марина Семьонова, руска балерина († 2010 г.)
1908 г. — Ото Скорцени, германски офицер от СС († 1975 г.)
1912 г. — Сидер Флорин, български преводач, теоретик на превода († 1999 г.)
1921 г. — Ханс Карл Артман, австрийски писател († 2000 г.)
1924 г. — Джордж Хърбърт Уокър Буш, 41-ви президент на САЩ
1929 г. — Ане Франк, холандска еврейка, жертва на Холокоста († 1945 г.)
1930 г. — Доналд Бърн, американски шахматист († 1976 г.)
1937 г. — Владимир Арнолд, съветски, руски и френски математик († 2010 г.)
1941 г. — Людмила Чешмеджиева, българска оперетна певица
1941 г. — Чък Кърия, американски пианист и композитор
1942 г. — Берт Сакман, немски физиолог, Нобелов лауреат през 1991 г.
1942 г. — Ахмед Абул Гейт, египетски политик
1944 г. — Дойчин Василев, български алпинист
1945 г. — Найден Андреев, български композитор и аранжор на естрадна музика
1945 г. — Пат Дженингс, северноирландски футболист
1948 г. — Ищван Шандорфи, унгарски художник († 2007 г.)
1948 г. — Пламен Сомов, български кинооператор, режисьор и актьор
1952 г. — Елефтери Елефтеров, български актьор
1962 г. — Пипилоти Рист, швейцарска художничка
1963 г. — Игор Джундев, дипломат от Република Македония
1964 г. — Паула Маршъл, американска актриса
1971 г. — Марк Хенри, американски кечист
1973 г. — Иван Бедров, български журналист
1974 г. — Денис Симачев, дизайнер
1975 г. — Кристиан Вигенин, български политик
1979 г. — Диего Милито, италиански футболист
1981 г. — Адриана Лима, бразилски модел
1981 г. — Дейвид Гилбърт, английски професионален играч на снукър
1983 г. — Димитриос Мастровасилис, гръцки шахматист
1990 г. — Мирослав Кирчев, български гребец
1992 г. — Филипе Коутиньо, бразилски футболист

Починали
816 г. — Лъв III, римски папа (* ?)
1816 г. — Пиер Ожеро, френски маршал (* 1757 г.)
1878 г. — Бенджамин Люис Бонвил, американски офицер (* 1796 г.)
1903 г. — Милан Делчев, български революционер (* 1883 г.)
1903 г. — Мицо Тенчев, български революционер (* 1880 г.)
1912 г. — Фредерик Паси, френски икономист, Нобелов лауреат през 1901 г. (* 1822 г.)
1922 г. — Димитър Калевич, български лекар (* 1845 г.)
1937 г. — Михаил Тухачевски, руски военачалник (маршал на СССР) (* 1893 г. — екзекутиран)
1963 г. — Никола Трайков, български дипломат и учен (* 1888 г.)
1967 г. — Никола Стоянов, български икономист (* 1874 г.)
1971 г. — Натан Акерман, американски психиатър (* 1908 г.)
1972 г. — Александър Ковачев, български политик (* 1891 г.)
1982 г. — Карл фон Фриш, австрийски зоолог, Нобелов лауреат през 1973 г. (* 1886 г.)
1983 г. — Александър Алов, съветски филмов режисьор (* 1923 г.)
1983 г. — Норма Шиърър, канадска актриса (* 1902 г.)
1987 г. — Апостол Соколов, български футболист (* 1917 г.)
1997 г. — Булат Окуджава, руски поет, писател, автор и изпълнител на популярни песни (* 1924 г.)
1997 г. — Петер Блос, немски психоаналитик (* 1904 г.)
2003 г. — Грегъри Пек, американски актьор (* 1916 г.)
2004 г. — Кирил Гюлеметов, български художник (* 1938 г.)
2009 г. — Радко Дишлиев, български актьор (* 1951 г.)
2009 г. — Феликс Малум Нгакуту, африкански политик (* 1932 г.)
2010 г. — Йежи Стефан Ставински, полски сценарист и режисьор (* 1921 г.)
2012 г. — Елинор Остром, американски политолог (* 1933 г.)

Празници
Бразилия — Ден на любовниците (подобно на Свети Валентин)
Парагвай — Ден на мира
Русия — Ден на Русия (национален празник, празнува се от 1990 г.)
Филипини — Ден на независимостта (от Испания, 1898 г., национален празник)
Финландия — Ден на Хелзинки


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 737 пъти
Якутиядиамантиюнидеца




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com