Любопитни истории случили се на датата 12 април


 Иван Тодоров-Горуня уговаря метежници срещу Тодор Живков

12 април 1965 г. - НА ТАЗИ ДАТА са арестувани участниците в опита за преврат срещу Тодор Живков

 В края на 1964 и началото на 1965 г. в София започва подготовката за сваляне на Тодор Живков от власт и промяна във водената от него политика. Към инициатора на преврата Иван Тодоров-Горуня, който е бивш политкомисар на партизанския отряд “Гаврил Генов” и член на ЦК на БКП, се присъединяват Цоло Кръстев, бивш командир на същия отряд, и ген. Цвятко Анев, който по това време е комендант на Софийския гарнизон.

Групата замисля да извърши вътрешен преврат в БКП по време на пленум на ЦК с участие и на части от армията. Започват тайна агитация във войската и привличат съмишленици.

Заговорът обаче е разкрит от МВР и на 8 април 1965 г. ген. Цвятко Анев е арестуван, а Иван Тодоров-Горуня се самоубива в софийския си дом според официалната версия. На 12 април са арестувани и другите участници от групата.

В поредицата процеси през 1965 г. са осъдени на различни срокове затвор 9 души, предимно офицери от армията. Военните са разжалвани, интернирани са 11 души, а 192-ма получават партийни и административни наказания. Около 250 офицери са уволнени завинаги от армията само заради подозрения, че имат негативно мнение за Живков или са изразявали симпатии към участниците в неуспелия преврат.

“Според разсекретените партийни архиви във Врачански окръг от БКП са изключени 189 комунисти, десетки са интернираните в други краища на България - спомня си Кръстьо Трендафилов. - Тежък разгром преживя партийната организация в мездренската община, в която е родното село на Иван Тодоров-Горуня Горна Кремена, и съседното Долна Кремена, откъдето пък е Цоло Кръстев.”

След преврата от МВР укрепват позициите на Живков начело на държавата и партията. Самият той пък става още по-удобен за покровителите си от Москва, след като е предотвратил “антипартиен заговор от прокитайски позиции”.
Когато през 1956 г. Тодор Живков застава начело на БКП, а впоследствие и на държавата, издига на най-отговорните постове хора от партизанския отряд “Чавдар”, с който е тясно свързан. За честолюбивите комунисти и бивши партизани от Врачанско това е било много повече от пренебрежително отношение към техните заслуги, натрупани в партизанския отряд “Гаврил Генов”.

Като партизанин и политкомисар на този отряд Иван Тодоров-Горуня е знаел добре за вътрешнопартийните борби, в които той и неговите съратници са изтикани в периферията.

След 9 септември 1944 г. за кратко той е значим партиен функционер във Врачанско, става член на ЦК на БКП и стига до зам.-министър на земеделието. После е пратен в “девета глуха” като председател на Комитета по водното стопанство при Министерския съвет. За него и приближените му този пост не отговарял на възможностите и амбициите му за широкомащабна партийна и държавна работа.

Веднага след пленума на ЦК на БКП от 14 април 1965 г., който излиза с решение за дейността на ръководената от Цоло Кръстев, Иван Тодоров-Горуня и ген. Цвятко Анев заговорническа група, в края на месеца във Враца е проведено закрито заседание на окръжния комитет на БКП.

На него първият секретар по това време Цветко Божковправи остро изказване, като осъжда поведението на вече мъртвия Иван Тодоров и неговите съратници.

В същия дух са и другите изказвания. Всички бързат да заявят, че са познавали добре Горуня и са шокирани от опита му да разклати партията и основите на държавата със заговора си за свалянето на Тодор Живков. Споделят, че не били посветени в антипартийните замисли на довчерашния си съратник, и хвалят бързата намеса на МВР за предотвратяването на “резила за партията”, както наричат осуетения преврат.

Въпреки поредицата от верноподанически изказвания  за ролята на Тодор Живков, той самият не се трогва особено. ДС започва да следи изкъсо врачанските си другари, разтърсвайки ги през следващите години с непрекъснати кадрови промени.

Висшето ръководство за дълго забравя за Враца и при всеки удобен повод нагаждачите спъвали развитието на региона. Предразсъдъците и недоверието от страна на Живков и приближените му били преодолени донякъде едва след строителството и откриването на първата АЕЦ на Балканите край Козлодуй през 1974 г.




12 април 1961 г. - НА ТАЗИ ДАТА Юрий Гагарин излита в Космоса

 През пролетта на 1957 г. Сергей Павлович Корольов в рамките на своето ОКБ организира специален отдел № 9, предназначен за провеждане на работи по създаването на първите изкуствени спътници на Земята. Отдела възглавява съратникът на Корольов Михаил Клавдиевич Тихонравов. Скоро, паралелно на разработването на изкуствени спътници, в отдела започват изследвания по въпросите за създаване на пилотируем кораб-спътник. Като ракета-носител е планирано да се използва Р-7. Изчисленията показват, че тя, снабдена с трета степен, може да изведе на ниска околоземна орбита товар с маса около 5 тона.

Работа по създаването на пилотируем кораб изисква дълбокото изучаване на такива нови области като спускането в атмосферата, създаване на надеждна топлозащита, хиперзвукова аеродинамика и т. н. Отначало тези въпроси са разгледани от математиците на Академията на науките на СССР. В частност, е отбелязано, че в резултат на балистичното спускане от орбита могат да се очакват до десеткратни претоварвания.

От септември 1957 до януари 1958 г. в отдела на Тихонравов са изследвани условията на нагряване, повърхностните температури, топлозащитни материали. Последователно са изучавани поведението в хиперзвуков поток на голям брой разнообразни аеродинамични форми с аеродинамично качество от нула до няколко единици. Параметричните разчети на траекторията се изпълняват с използването на изчислителната машина БЭСМ-1.

В хода на медицинските изследвания, проведени през април 1958 г., изпитанията на летци в центрофуга показват, че при определено положение на тялото, човек е способен да понесе претоварване до 10G без сериозни последствия за неговото здраве. Това предопределя избора на сферична форма на спускаемия апарат за първия пилотируем космически кораб и позволява да се ускорят следващите работи за сметка на отказ от разглеждане на по-сложни варианти. Детайлната разработка на предварителният проект, завършва с издаването на специален отчет в средата на август 1958 г.

Изборът на сферична форма на спускаемия апарат, явяваща се най-простата и най-изучена симетрична форма, е резултат от избора на балистично връщане от орбита. Значителен плюс е и това, че сферата притежава стабилни аеродинамични свойства при всички възможни скорости и ъгли на атака. Изместването на центъра на масата в кърмовата част на сферичния апарат позволява да се осигури неговата правилна ориентация през цялото време на балистичното спускане.


 1961 г. СССР изстрелва в Космоса „Восток 1” - първият пилотиран космически кораб с космонавта Юрий Гагарин на борда. 

Безпилотни изпитания

През лятото на 1960 г. е завършена разработката и са започнати комплексни изпитания на космическия кораб. Още на 15 май 1960 г. е осъществен първият старт на кораб-спътник. Опростеният вариант на кораба нямал топлинна защита, животоподдържащи системи и средства за приземяване. Главна задача на старта е проверка на работата на основните системи. Поради неизправност в системата за ориентация при включването на спирачните двигатели корабът преминава на по-висока орбита, където и се извършва отделянето на спускаемия апарат. Виж също „Спутник-4”.

На 28 юли 1960 г. е вторият старт на кораб-спътник с опитни животни на борда (кучетата Чайка и Лисичка). Вследствие на авария на ракетата-носител корабът не излиза на орбита. Първият напълно успешен старт на кораб-спътник е на 19 август 1960 г. Опитните животни (кучетата Белка и Стрелка, мишки), насекоми, растения и други биологични обекти успешно са върнати на Земята в спускаемия апарат на кораба.

На 11 октомври 1960 г. постановление на ЦК на КПСС и Съвета на mинистрите на СССР №1110-462 определя стартирането на космически кораб с човек на борда, като задача от особено значение и набелязва срок за подобен старт - декември 1960 г. В това време на 1 декември 1960 г. е осъществен старта на четвъртият кораб-спътник, извършил успешен орбитален полет. Обаче поради авария в спирачните двигатели и спускането в неразчетен район, спускаемият апарат с кучетата Пчёлка и Мушка е взривен.

На 22 декември 1960 г. се състои петият старт. Авария на ракетата-носител на крайните етапи на старта води до аварийно отделяне на спускаемия апарат с кучетата Комета и Шутка, който извършва суборбитален полет и нормално се приземява.

На 9 март 1961 г. се състои първият старт на модифицирания кораб ЗКА, разработван вече за полет на човек. На борда му се намират един манекен („Иван Иванович”), кучето Чернушка и други опитни животни. Програмата на полета е изцяло изпълнена. На 25 март 1961 г. е изпълнен още един старт на кораба ЗКА с аналогична програма на полета. Спускаемият апарат с кучето Звёздочка успешно се приземява, а манекенът в съответствие с плана на полета се катапултира. Стартът е завършваща проверка преди полета на човек.

На 12 април 1961 г. в 9.06:59 часа (москвоско време) от космодрума Байконур стартира първият космически кораб с човек на борда. Пилотиран е от летеца-космонавт Юрий Гагарин.

На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия на ВВС Константин Вершинин Гагарин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на космическата програма е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.

Първият космонавт трябва да е с отлична подготовка и да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин.

Първите думи на Гагарин в открития Космос са „Поехали!”. Позивната на Гагарин е „Кедър”. Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 1 час и 48 минути и се насочва за приземяване в Саратовска област. Тъй като системите за приземяване на „Восток 1” не са били достатъчно изпробвани, на височина 7 км Гагарин взема решение да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е успешно извършено близо до спускаемия апарат.

Новината мълниеносно обикаля целият свят. След два дни е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди ентусиазирани хора, дошли да го видят. За този си полет е награден със званието герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор, а датата 12 април започва да се чества като Международен ден на авиацията и космонавтиката.




12 април - НА ТАЗИ ДАТА се отбелязва Международният ден на авиацията и космонавтиката

 На 12 април 1961 година един човек преодолява границата между Земята и Космоса. Този човек - Юрий Алексеевич Гагарин, е военен пилот със скромен произход, който получава невероятния шанс да остане в историята като първия космонавт.

След като от 1957 г. постъпва в армията на СССР като военен пилот, на 9 декември 1959 г. Гагарин подава молба да го включат в групата за кандидатите за космонавти. Месец по-късно старши лейтенант Гагарин е признат за годен за космически полети.

На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия на ВВС Константин Вершинин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на космическата програма е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.

Първият космонавт трябва да е с отлична подготовка и да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин.

На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути по Гринуич) московско време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток-1“ с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития Космос са „Поехали!“ (Да потегляме!). Позивната на Гагарин е „Кедър“. Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 1 час и 48 минути, и се насочва за приземяване в Саратовска област. Тъй като системите за приземяване на „Восток-1“ не са били достатъчно изпробвани, на височина 7 километра Гагарин взема решение да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е извършено успешно близо до спускаемия апарат.

Новината мълниеносно обикаля целият свят. След 2 дни Гагарин е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди ентусиазирани хора, дошли да го видят. За този си полет е награден със званието герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962 година започва да се чества като международен ден на авиацията и космонавтиката.


Събития от датата

    238 г. — Римският император Гордиан II загива в битка с Максимин Трак, а баща му, съимператор Гордиан I се самоубива, научавайки за смъртта на сина си.
    467 г. — Антемий става император на Римската империя.
    971 г. — Византийската армия на император Йоан I Цимиски навлиза в българските земи.
    1796 г. — Наполеон печели първата си значима победа при Монтеноте, разбивайки австрийските и сардинските войски.
    1815 г. — По време на изригването на вулкана Тамбора загиват около 10 000 души.
    1849 г. — Италианският астроном Анибал де Гаспарис открива 10 Хигея — четвъртият по големина астероид.
    1861 г. — Започва Американската гражданска война с атаката на южняците срещу Форт Съмтър в пристанището на Чарлстън (Южна Каролина).
    1896 г. — Основан е Хановер 96, немски футболен клуб.
    1903 г. — В Лондон е пуснат първият в света градски автобус с Двигател с вътрешно горене.
    1911 г. — В Санкт Петербург е проведан първият всеруски Аргонавтен конгрес.
    1914 г. — Пиесата на Джордж Бърнард Шоу Пигмалион се играе за първи път в Лондон.
    1919 г. — Приет е Закон за конфискуване на незаконно придобитите имоти от държавни чиновници за времето след 17 септември 1912 г.
    1927 г. — Чан Кай-ши предотвратява опит за комунистически преврат в Китай и установява еднолична власт.
    1933 г. — Народното събрание отнема мандата на 33 народни представители от Работническата партия във връзка със Закона за защита на държавата.
    1935 г. — Осъществен е първият полет на британския самолет Бристол Бленхайм.
    1940 г. — Състои се премиерата на американския игрален филм Ребека.
    1945 г. — Американският президент Франклин Делано Рузвелт умира, докато е в кабинета си; като 33-и президент на САЩ полага клетва вицепрезидента Хари Труман.
    1954 г. — Бил Хейли записва на плоча песента си “Rock around the clock”, поради което денят се счита за рождена дата на рокендрола.
    1955 г. — Ваксината срещу детски паралич, създадена от американския лекар Джонъс Солк е обявена за ефективна.
    1961 г. — СССР изстрелва в Космоса Восток 1 - първият пилотиран космически кораб с космонавта Юрий Гагарин на борда.
    1965 г. — Арестувани са участниците в Опита за преврат срещу Тодор Живков.
    1981 г. — САЩ изстрелват първата космическа совалка — Колумбия.
    1990 г. — Премиерът Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България.
    1992 г. — Във Франция е открит европейски Дисниленд.
    2002 г. — Опит за военен преврат срещу президента на Венецуела Уго Чавес.
    2002 г. — Състои се премиерата на филма Авалон в Полша.

Родени

    599 г. пр.н.е. — Махавира, основател на джайнизма († 527 пр.н.е.)
    1500 г. — Йоахим Камерариус, германски просветител († 1574 г.)
    1748 г. — Антоан-Лоран дьо Жусийо, френски ботаник († 1836 г.)
    1823 г. — Александър Островски, руски писател († 1886 г.)
    1839 г. — Николай Пржевалски, руски изследовател на Азия († 1888 г.)
    1871 г. — Август Ендел, немски архитект († 1925 г.)
    1871 г. — Йоанис Метаксас, министър-председател на Гърция († 1941 г.)
    1872 г. — Никола Мушанов, български политик († 1951 г.)
    1880 г. — Хари Бор, френски актьор († 1943 г.)
    1884 г. — Ото Майерхоф, германски физик, Нобелов лауреат († 1951 г.)
    1893 г. — Добрин Василев, български писател и библиограф († 1956 г.)
    1900 г. — Димитър Каданов, български учен († 1982 г.)
    1903 г. — Ян Тинберген, холандски иконометрист, Нобелов лауреат през 1969 г. († 1994 г.)
    1912 г. — Александър Петков, български хидролог
    1919 г. — Драган Тенев, български юрист, писател и публицист († 1999 г.)
    1926 г. — Димитрина Савова, българска актриса
    1933 г. — Монсерат Кабайе, испанска оперна певица
    1934 г. — Досьо Досев, български актьор
    1934 г. — Севелина Гьорова, български театровед
    1934 г. — Тодор Еврев, български лекар, професор
    1938 г. — Христо Тодоров, български филолог († 1983 г.)
    1941 г. — Боби Мур, английски футболист († 1993 г.)
    1946 г. — Ед О'Нийл, американски актьор
    1947 г. — Дейвид Летърман, американски шоумен
    1947 г. — Том Кланси, американски писател († 2013 г.)
    1948 г. — Йошка Фишер, немски политик и държавник
    1950 г. — Георги Ананиев, български политик
    1954 г. — Джон Кракауер, американски писател и алпинист
    1956 г. — Анди Гарсия, американски актьор
    1957 г. — Стойчо Младенов, български състезател и треньор по футбол
    1961 г. — Лиза Жерар, австралийска певица и филмов композитор
    1962 г. — Йорданка Фандъкова, български политик
    1964 г. — Пламен Манасиев, български актьор
    1968 г. — Веселин Колчаков, български лекар
    1971 г. — Десислава Тенекеджиева, българска актриса и певица
    1973 г. — Юрий Иваников, български футболист
    1975 г. — Елена Алексиева, българска писателка
    1975 г. — Цветелина Янчулова, българска волейболистка
    1979 г. — Дженифър Морисън, американска актриса
    1979 г. — Клеър Дейнс, американска актриса
    1980 г. — Ерик Монгрен, канадски китарист
    1985 г. — Шахрияр Мамедяров, азербайджански шахматист

Починали

    65 г. — Луций Аней Сенека, римски философ, държавник и драматург (* ок. 3 пр.н.е.)
    238 г. — Гордиан I, римски император (* ок. 159)
    238 г. — Гордиан II, римски император (* ок. 192)
    352 г. — Юлий I, римски папа (* неизв.)
    1212 г. — Всеволод III, велик княз на Киев и Владимир-Суздал (* 1154 г.)
    1555 г. — Хуана Кастилска, кралица на Кастилия (* 1479 г.)
    1782 г. — Пиетро Метастазио, италиански поет и либретист (* 1698 г.)
    1817 г. — Шарл Месие, френски астроном (* 1730 г.)
    1891 г. — Олга Фьодоровна, велика руска княгиня (* 1839 г.)
    1909 г. — Данаил Попов, български революционер (* 1840 г.)
    1934 г. — Никола Генев, български военен деец (* 1856 г.)
    1938 г. — Фьодор Шаляпин, руски оперен певец — бас (* 1873 г.)
    1945 г. — Франклин Рузвелт, 32-и президент на САЩ (* 1882 г.)
    1971 г. — Игор Там, руски физик, Нобелов лауреат през 1958 г. (* 1895 г.)
    1972 г. — К. В. Керам, германски журналист и популяризатор на науката (* 1915 г.)
    1974 г. — Методи Андонов, български режисьор (* 1932 г.)
    1975 г. — Джозефин Бейкър, американска танцьорка (* 1906 г.)
    1975 г. — Миле Марковски, български и македонски писател (* 1939 г.)
    1981 г. — Джо Луис, американски боксьор (* 1914 г.)
    1986 г. — Валентин Катаев, съветски писател (* 1897 г.)
    1988 г. — Алън Пейтън, южноафрикански писател (* 1903 г.)
    1990 г. — Сергей Закариадзе, грузински актьор (* 1909 г.)
    1994 г. — Димитър Велинов, български военен деец (* 1922 г.)
    1997 г. — Джордж Уолд, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1967 г. (* 1906 г.)
    2001 г. — Венцеслав Андрейчев, български ядрен физик (* 1941 г.)
    2005 г. — Георги Пачеджиев, български футболист и треньор по футбол (* 1916 г.)

Празници

    Ден на римската богиня на победата Виктория
    Международен ден на авиацията и космонавтиката
    Либерия — Ден на освобождението
    Украйна — Ден на работещите в ракетно-космическия отрасъл


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

20/255Видяно 94 пъти
космонавтикаавиацияИван Тодоров-ГоруняметежнициТодор ЖивковЮрий Гагаринкосмосаприл


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com