Любопитни истории случили се на датата 11 юни

Любопитни истории случили се на датата 11 юни



11 юни 1770 г. - НА ТАЗИ ДАТА Джеймс Кук открива Големия бариерен риф край Австралия

 1770 г. английският мореплавател Джеймс Кук открива Големия бариерен риф край Австралия. Всъщност според историци хората са познавали Големия бариерен риф още преди 40 000 години, когато в Австралия се появяват предците на нейното коренно население.

Големият бариерен риф може да се види от Космоса и е най-голямата в света екосистема. Това е най-голямата коралова система в света, съставена от 2900 коралови рифа и 900 острова. Дължината му е 2500 км, започвайки от Тропика на Козирога край град Гладстон и достигайки на север до Торесовия пролив, а ширината му варира от 2 до 150 км.

Още през 1606 г. испанецът Торес броди по тези води, обаче сведенията му са засекретени от испанската корона. През 1764 г. в Мадрас изследователят Далримпъл намира в книжата на английски моряк, посещавал често столицата на Филипините Манила, паметни бележки на испанския адвокат Хуан Луис Ариас, адресирани до краля на Испания Филип III за открития от Торес проток отделящ Нова Холандия (дн. Австралия) от Нова Гвинея. Големият бариерен риф достига на север именно до Торесовия пролив и ще е странно ако торес не се е натъкнал на него.

Документирано е, че пръв от съвременните европейци с Големия бариерен риф се запознава случайно британският изследовател капитан Джеймс Кук, засядайки в 23.00 ч. вечерта на 11 юни 1770 г. с кораба „Индевър” върху коралов риф, който разпаря дъното на кораба.

Капитан Кук се принуждава да изхвърли през борда шест топа с по шест комплекта гюлета, за да освободи кораба. През 1969 г. експедиция на Филаделфийската академия на естествените науки намира напълно запазени топовете и гюлетата с изключение на дървените лафети.

През 1815 г. Чарлз Джефрис успява пръв да премине през целия бариерен риф откъм страната на сушата, но едва през 1840 г. той е по-подробно картографиран и изучен. Едва в края на 19 в. Големият бариерен риф е подробно изследван във връзка с експорта на перли и морски краставици, добивани на рифа.




11 юни 1910 г. – НА ТАЗИ ДАТА се ражда Жак-Ив Кусто

 Във френския град Сан Андре се ражда Жак-Ив Кусто - френски морски офицер, океанограф, еколог, журналист, режисьор, фотограф, известен по света като капитан Кусто или просто Жак Кусто. Член на Френската академия, съизобретател на акваланга.
През 1933 г. завършвил успешно Френската Морска Академия с чин лейтенант. Кусто  е мечтаел за военно-морска кариера и се е виждал като капитан на военен кораб. Но неговите планове били провалени от грубото вмешателство на съдбата: скоро след завършване на Академията, той претърпял тежка автомобилна катастрофа. Останал жив, но получил счупване на двете ръце, затова с военната му кариера било свършено.

По време на дългия период на възстановяване, Кусто, неочаквано дори за самия него изобретил очилата за подводно плуване. Това откритие го вдъхновило и след известно време светът видял новото изобретение - аквалангът. Над него той работил съвместно с Емил Гагнам. През 1946 г. започнало промишленото производство на акваланга, който станал популярна и достъпна спортна принадлежност.

Увлечението на Кусто по подводното плуване и изследването на океанските дълбини го тласнало към друго откритие: "подводна чиния" - малка, маневрена подводна лодка, няколко вида камери за подовдно заснемане и някои други океанологически "дреболии".
По време на Втората Световна Война , Жак Ив Кусто служил в артилерията като картечар, бил боец от френското съпротивление и след края на войната бил удостоен с Ордена на Светия Легион за активно участие в антифашистката партизанска борба. През 1948 г. станал капитан на корвет, а през 1950 той се сдобил с бракуван британски миноносец и го преправил в плаваща изследователска лаборатория, която станала световно известна като "Калипсо". Именно на този легендарен съд Кусто и неговият екип не веднъж извършвали околосветски пътешествия, изследвали морската флора и фауна, правили уникални записи, и снимки.

През 1953 г. Кусто получил и световно признание като писател. Той издал своята първа книга "Безмълвният свят" ("Silent World"). Големият успех на книгата помогнал на Кусто да осъществи нови проекти: да създаде първият неголям автономен апарат за изучаване на подводния свят и да проведе редица експерименти по плуване с подводен автономен дихателен апарат (при това хората дълго време стояли на подводни станции на морското дъно). След две години книгата била екранизирана и филмът получил две големи кинематографски награди - Златна Палмова котва на фестивала в Кан през 1957 г. и Оскар. Втория Оскар получил филмът "Златна рибка" ("Golden Fish"), също заснет по произведения на Кусто. Сред другите му книги могат да се отбележат "Живото море" (1963), "Делфини"(1975), "Жак Кусто: светът на океана" (1985).

През 1956 година Жак Ив Кусто се уволнил от Военно-Морските сили на Франция в чин капитан и заел поста директор на Океанографския институт и музея в Монако. В началото на 60-те години на 20 век, той провел редица изследвания на континенталния шелф в подводни лаборатории.По време на експериментите, носещи имена Коншелф 1,2, и 3, хората продължително време живели и работили под водата на голяма дълбочина. Кусто продължавал да бъде продуцент и герой на телевизионни филми за подводния свят. Един от най-известните му филми е документалният сериал "Подводният свят на Жак Кусто". Хрониката на пътешествията и изследванията се ползва със зашеметяващ успех сред телевизионните зрители по целия свят.

Кусто смятал , че е необходимо за цялото човечество да се разпространяват знанията за Световния Океан и изиграл видна роля в борбата за запазване на неговата чистота. Той основал "Общество Кусто", чиято дейност била насочена към защита на Океана от замърсявания, и широко дебатиране на проблема със замърсяването на Световния океан сред обществеността. Като изследовател и еколог, Кусто се обръщал към правителствата на много страни и към политически дейци, като изразявал безпокойството си от замърсяването на Океана. Последните десетилетия от живота си капитан Кусто посветил на борбата за съхраняване на околната среда. Жак Ив Кусто починал в Париж през 1997 г.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
•    1496 г. — Завършва второто пътешествие на Христофор Колумб през Атлантическия океан.
•    1580 г. — Испанските конкистадори основават Буенос Айрес.
•    1770 г. — Английският мореплавател Джеймс Кук открива Големия бариерен риф край Австралия.
•    1901 г. — Нова Зеландия анексира островите Кук.
•    1937 г. — Голямата чистка: По нареждане на Йосиф Сталин в Съветския съюз са екзекутирани осем високопоставени военни, осъдени по измислени обвинения в антисъветска дейност.
•    1940 г. — Втората световна война: Британските сили бомбардират Генуа и Торино в Италия.
•    1940 г. — Втората световна война: Проведена е първата атака на италианските въздушни сили на о. Малта.
•    1942 г. — Втората световна война: САЩ решават да окажат материална помощ на СССР чрез договора „Заем-Наем“.
•    1975 г. — Приета е конституцията на Република Гърция.
•    1985 г. — Спускаемият модул на съветския космически апарат Вега 1 изследва атмосферата и повърхността на Венера.
•    1987 г. — Маргарет Тачър е избрана за трети пореден път за министър-председател на Великобритания.
•    2001 г. — Силвио Берлускони встъпва повторно в премиерска длъжност.
•    2002 г. — Симеон Сакскобургготски е избран за Член на академията за науки на най-стария университет в света – Болонския университет.
•    2004 г. — По време на мисията на Касини-Хюйгенс орбиталният модул Касини прави първите близки наблюдения на спътника на Сатурн Феба.
•    2010 г. — В Република Южна Африка започва Световно първенство по футбол 2010, което е първото Световно футболно първенство в африканска държава.

Родени
•    1456 г. — Анна Невил, кралица на Англия († 1485 г.)
•    1572 г. — Бен Джонсън, английски ренесансов поет, драматург и актьор († 1637 г.)
•    1704 г. — Карлош Сейшаш, португалски композитор († 1742 г.)
•    1776 г. — Джон Констабъл, английски художник († 1837 г.)
•    1811 г. — Висарион Белински, руски литературен критик († 1848 г.)
•    1850 г. — Павел Плеве, руски офицер († 1916 г.)
•    1857 г. — Антони Грабовски, полски химик и есперантист († 1921 г.)
•    1864 г. — Рихард Щраус, немски композитор († 1949 г.)
•    1867 г. — Шарл Фабри, френски физик († 1945 г.)
•    1878 г. — Янка Каневчева, българска революционерка († 1920 г.)
•    1885 г. — Николай Булганин, съветски политически и военен деец († 1975 г.)
•    1899 г. — Ясунари Кавабата, японски писател, Нобелов лауреат през 1968 г. († 1972 г.)
•    1915 г. — Крум Милев, български футболист и треньор († 2000 г.)
•    1922 г. — Михалис Какоянис, гръцки сценарист и режисьор († 2011 г.)
•    1930 г. — Христо Топузанов, български режисьор († 2006 г.)
•    1937 г. — Робин Уорън, австрийски патолог, Нобелов лауреат
•    1939 г. — Джеки Стюърт, шотландски пилот от Формула 1
•    1943 г. — Константин Джонев, български дипломат, публицист и писател
•    1943 г. — Младен Киселов, български театрален режисьор († 2012 г.)
•    1949 г. — Петко Маринов, български състезател и треньор по баскетбол
•    1949 г. — Том Прайс, британски пилот от Ф1 († 1977 г.)
•    1950 г. — Бярне Строуструп, създател на С++
•    1951 г. — Игор Чипев, български издател
•    1959 г. — Хю Лори, британски актьор
•    1964 г. — Жан Алези, френски пилот от Формула 1
•    1964 г. — Петър Попйорданов, българският театрален и филмов актьор († 2013 г.)
•    1968 г. — Брайън Перо, канадски фентъзи писател
•    1968 г. — Иван Начев, български политолог
•    1972 г. — Мариян Димитров, състезател по кану-каяк
•    1975 г. — Веселина Петракиева, български журналист
•    1983 г. — Мария Калинова, българска поетеса
•    1984 г. — Вагнер Лав, бразилски футболист
•    1990 г. — Кристоф Льометр, френски лекоатлет

Починали
•    1216 г. — Хенрих Фландърски, император на Латинската империя (* 1174 г.)
•    1557 г. — Жуау III, крал на Португалия (* 1502 г.)
•    1843 г. — Пьотр Витгенщайн, руски граф (* 1769 г.)
•    1845 г. — Карл Юлиус Перлеб, германски ботаник (* 1794 г.)
•    1858 г. — Клеменс фон Метерних, австрийски политик (* 1773 г.)
•    1903 г. — Александър Обренович, крал на Сърбия (* 1876 г.)
•    1903 г. — Николай Бугаев, руски математик (* 1837 г.)
•    1925 г. — Порфирий Стаматов, руски юрист (* 1840 г.)
•    1927 г. — Янко Стоянчов, български политик (* 1881 г.)
•    1934 г. — Георг Гродек, немски психоаналитик (* 1866 г.)
•    1934 г. — Лев Виготски, руски психолог (* 1896 г.)
•    1936 г. — Робърт Хауърд, американски писател (* 1906 г.)
•    1937 г. — Йероним Уборевич, руски офицер (* 1896 г.)
•    1942 г. — Херберт Баум, еврейски комунист (* 1912 г.)
•    1947 г. — Джеймс У. Шулц, американски писател (* 1859 г.)
•    1956 г. — Корадо Алваро, италиански писател (* 1895 г.)
•    1960 г. — Павел Атанасов, български фолклорист (* 1867 г.)
•    1963 г. — Иван Групчев, български революционер (* 1874 г.)
•    1967 г. — Волфганг Кьолер, немски психолог (* 1887 г.)
•    1970 г. — Александър Керенски, руски революционер (* 1881 г.)
•    1972 г. — Йо Боние, шведски автомобилен състезател (* 1930 г.)
•    1979 г. — Джон Уейн, американски актьор (* 1907 г.)
•    1982 г. — Анатолий Солоницин, руски актьор (* 1934 г.)
•    1987 г. — Крум Григоров, български писател (* 1909 г.)
•    1999 г. — ДеФорест Кели, американски актьор (* 1920 г.)
•    2000 г. — Милчо Лалков, български историк (* 1944 г.)
•    2005 г. — Гена Димитрова, българска певица (* 1941 г.)
•    2012 г. — Теофило Стивенсон, кубински боксьор (* 1952 г.)
•    2013 г. — Робърт Фогел, американски икономист, носител на Нобелова награда (* 1926 г.)

Празници
•    Празник на икономистите в България (Отбелязва се от 2005 г. с решение на МС по повод 110 г. от създаването (1895) на първото българско икономическо дружество в България, преименувано през 1990 г. в Съюз на икономистите в България)


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

90/255Видяно 961 пъти
Джеймс КукюниоткритияЖак-Ив Кусто




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com