Любопитни истории случили се на датата 10 януари



10 януари 49г. пр. Хр. - НА ТАЗИ ДАТА "зарът е хвърлен" и колето на историята е завъртяно безвъзвратно - Началото на гражданската война в Рим

 Тази знаменита фраза (превод от латински: "ālea iacta est") означва да вземеш решение, от което няма въщане назад. Именно такова решение взема проконсулът на Галия по това време Юлий Цезар, произнасяйки тази знаменита фраза, която слага началото на гражданската война в Рим, довела до промяна във формата на управление - от републиканска към монархична.

Въпреки, че игрите на зарове са най-древната форма на хазарт, които според Софокъл са измислени от гърка Паламедес по време на обсадата на Троя, Цезар не хвърля зарове буквално, въпреки,че това би било напълно нормално, тъй като човешкото суеверие, често търси подкрепа от външни влияния и сили. Всъщност археологически находки откриват предмети, за чието предназначение се предполага, че представлят древна форма на зарове на възраст 40 хил. години. Изработвани са от глезенната част на кости от животни. В Египет са открили предмети на хазартни игри, датиращи от 3500 г.пр.н.е. Рисунки показват как египтяните хвърляли „ашик“ - скочна кост от агнешки или кози крак,а около 2300 г.пр.н.е. китайците играли игра на късмета с керемиди,но да се върнем на цезаровата игра на зарове с римския Сенат.

По времето когато Юлий Цезар е проконсул, по закон той имал право да оглавява войска само до пределите на Италия. Когато той пресича Рубикон (река в северна Италия служеща за граница между Римската република и провинция Цизалпийска Галия) на днешната дата през 49г. пр. Хр., той нарушава закона и военният конфликт става неизбежен. Историята на този избор обаче , започва през 62 г. пр.н.е., когато в Рим е формиран т.нар. триумвират, т.е управление на тримата, фактически Римската република се управлявала от тримата най-амбициозни политици и военачалници – Гней Помпей, Лициний Крас и Гай Юлий Цезар. Крас печели славата си с потушаването на въстанието на Спартак. Помпей пък си е заслужил името с победите в Изтока. И двамата са с амбиции за еднолични владетели, но по единично нямат необходимите сили, за да се противопоставят на сената. Цезар в този момент е по-скоро политик, който успява да склони към съюз открито враждуващите Помпей и Крас. Перспективите му той самият да вземе властта в този момент са значително по-скромни.

Ситуацията се променя, когато водените от Цезар войски спечелват седемгодишната Галска война, а Крас загива в Месопотамия. Славата на Цезар като пълководец вече е като на Помпей, а освен това на своя страна бъдещият диктатор вече има и лична войска, вярна само на него. А това се смята за доста солиден аргумент в политическата борба.През есента на 50 г. пр. н.е. кризата в отношенията между Помпей и Цезар достига кулминационната си точка. След като не успяват да се договорят за “сферите на влияние” двете страни започват да се готвят за решителна схватка Така преминавайки Рубикон, Цезар поставя началото на гражданска война. Стремителното напредване на войските му води до разколебаване на сената, а самият Помпей не рискува да встъпи в открита битка за защита на Рим и отстъпва към Капуа. В това време на страната на Цезар преминават гарнизоните на превзетите по пътя градове, което пък вдъхва на пълководеца увереност в крайният успех.

Помпей така и не се решава на сражение с Цезар на територията на Италия. Той се оттегля с войските се, разчитайки да се върне със силите от провинциите тогава да спечели войната. Цезар не се спира в Рим, след като го превзема, а тръгва да преследва противника си, който малко след падането на Рим е убит.Формално Цезар не става император. От момента на обявяването му за диктатор през 49 г. пр. н. е. пълномощията му постоянно нарастват и към 44 г. пр. н. е. той вече има всички атрибути на властта, присъщи за монарх. Последователното съсредоточаване на властта в неговите ръце и обезсилването на Римския сенат става причина за заговор и на 15 март 44 г. пр.н.е. 

Цезар е напдат в сградата на сената , където е намушкан смъртоносно, а "заровете отново са хвърлени" - този път в полза на Гай Октавий - бъдещят иператор Октавиан Август.!




10 януари 1997 г. - НА ТАЗИ ДАТА след размирици довели до нападението на сградата на Народното събрание е свалено правителството на Жан Виденов

 Най-драматичният и остър политически сблъсък за всичките години от началото на прехода, разтърсва столицата на тази дата през далечната 1997 година. Баталните събития около сградата на Народното събрание довеждат до свалянето от власт на социалистическото правителство на Жан Виденов.

До размириците по време на т. нар. "Виденова зима" се стигна заради дълбоката политическа и финансова криза, банковите фалити, заплахата от хиперинфлация, като средната заплата пада до стойност, равняваща се на 5 $. За по-малко от два месеца цената на един щатски долар от 500 достига до 3000 лв. За периода от април до октомври фалират 15 банки. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т. нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат. Пътищата са блокирани, работниците отказват да работят, инфлацията расте с дни, а зърното е на привършване, с което започва недостиг на хранителни продукти, които поскъпват от ден на ден.

Народното събрание отхвърля втория вот на недоверие срещу кабинета „Виденов“, при което напрежението нараства. СДС организират множество протести срещу Виденов и настояват за оставката на министър-председателя. В София се организира голям митинг на разгневени граждани. Напрежението ескалира и пред Народното събрание се събира огромна тълпа, която започва да става неконтролируема. Стига се до гражданско неподчинение,а при сблъсъците има и ранени. Тогава част от хилядите демонстранти, оградили Народното събрание, влизат в схватка с полицията, нахлуват в част от сградата и подпалват и потрошават няколко помещения. Депутатите са евакуирани.

Масовите протести от 10 януари стават известни и като „пробуждане на гражданското общество“ или втора демократична революция. Тя извежда напред нов политически елит, изместил онези, които осъществяват промените след 10 ноември 1989 г. Новата революция бива осъществена чрез почти едномесечни всекидневни протести в големите градове.
В резултат на протестите и дълбоката криза през декември Жан Виденов подава оставката на правителството. На 8 януари БСП номинира за премиер Николай Добрев. Два дни по-късно (на 10 януари), обаче, президентът Желю Желев, въпреки че е длъжен по конституция, отказва да връчи на БСП мандат за съставяне на второ правителство и опозицията начело със СДС обявява национална политическа стачка. На 21 януари изтича мандата на Желю Желев, а на 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов връчва на Николай Добрев мандат за съставяне на правителство, който на 4 февруари 1997 г. връща мандата на левицата.
При президента Петър Стоянов е подписано споразумение между представителите на основните политически сили за запазване на социалния мир.

Това се явява най-бурният епизод от всекидневния уличен натиск, започнал още в края на 1996 г., за пълно оттегляне на БСП от властта след управлението на Виденов. Размириците довеждат до отказ на БСП да състави второ правителство и открива пътя към предсрочни избори, които през април са спечелени от СДС.




10 януари 1944 г. - НА ТАЗИ ДАТА при въздушната отбрана на София загива германският капитан Венгел

 На 10 януари 1944 г. при отбраната на София от масирана англо-американска бомбардировка е свален край Радомир и загива капитан (хауптман) Герхард Венгел - германски летец, командир на 1-а група от 5-та изтребителна ескадрила на Луфтвафе “Eismeer” (I./JG5).



Кой е Венгел?

Капитан Венгел е роден на 14 януари 1915 г. в Кьонигсберг, Източна Прусия (днешен Калининград). На 17.2.1936 г. е зачислен като юнкер – подофицер във Военното училище в Хановер. На 19.8.1938 г. е произведен в първи офицерски чин лейтенант и командирован в учебната рота на Военновъздушното училище в град Детмолд. От 1.11.1939 г. е в 72-ри Учебен полк за летци. Между април и ноември 1940 г. е зачислен в Изтребителна ескадрила 54 – 5-та група.

На 14.9.1941 г. е ранен, когато неговият самолет N6308 от I./JG77 e повреден от вражески огън над базата си в Петсамо, Финландия. Тогава задачата на ескадрилата, която е в състава на Пети въздушен флот, е да прикрива окупираните от Вермахта съветски територии, да оказва изтребителна поддръжка на частите, сражаващи се на арктическия фронт в района на Мурманск, както и да нарушава снабдяването по ж.п. линията за Мурманск – основен логистичен коридор за Карелския фронт.

В началото на 1942 г. е сформирана 5-та изтребителна ескадра /Jagdgeschwader 5 (JG 5) Eismeer/ от различни бойни части, базирани в Норвегия. Ескадрата е предназначена да оперира в далечния север на Европа – Норвегия, Скандинавия и Северна Финландия. Първа група от ескадрата - I./JG5 - e формирана през януари от бившата I./JG77. Именно в това подразделение е служил дотогава Герхард Венгел.

Група I е базирана на западния норвежки бряг в района на град Ставандж (Stavanger) с цел въздушно прикритие на немските бойни кораби в Северно море.

Между 4.9.1942 г. и 7.7.1943 г. Венгел е в 9-та група на 5-та изтребителна ескадрила „Ледено море” (Eismeer).

От януари 1943 г. 1-а група на “Eismeer” e пребазирана в Северна Норвегия и превъоръжена със самолети Fw 190 A-2, A-3 и А-4, както и с Bf 109 Fs. През февруари 1943 г. капитан Венгел е назначен за командир на групата (gruppenkommandeur) на мястото на капитан фон Верен. Дотогава кап. Венгел за кратко е началник-щаб на 9./JG5.

На 15 ноември 1943 г. Група 1 на JG5 е дислоцирана в Румъния на летище Търгшорул Ноу, за да прикрива ключовите за Германия петролни рафинерии в Плоещ.

На 9 януари Група 1 e прехвърлена от Румъния в София на летище Враждебна. Още на следващия ден англо-американците провеждат първата комбинирана (дневно-нощна) бомбардировка над българската столица.

В дневния удар, изпълнен от американците, участват 280 самолета - 180 бомбардировача „Летящи крепости“ (143 B-17 Flying Fortress и 37 B-24 Liberator), прикривани от 100 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях излитат 39 български изтребителя - 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G.

Излита от Враждебна и немската I./JG 5 с 30 изтребителя Me-109G над абсолютно непознатата българска територия. В последвалия въздушен бой българите свалят 5 бомбардировача и 3 изтребителя.

Немските летци също се бият самоотвержено и унищожават 3 тежки бомбардировача B-24 Liberator.

Капитан Венгел пада на 2 км източно от Радомир с изтребител Messerschmitt Bf 109 G-6, производствен № 26051. Според информацията е загинал при атака срещу изтребител Lightning, който охранява бомбардировачите на съюзниците. Според книгата на Вернер Гирбиг „5-та изтребителна ескадрила „Ледено море” (1975 г.), Венгел е улучен в главата от картечницата на вражеския самолет.

Погребан е на „почетното гробище” /Ehrenfriedhof/ в Банкя. Няма информация дали гробът съществува днес. Името му е отбелязано върху плочата на Германските военни гробища в София.

Освен капитан Венгел на 10 януари е свален и втори изтребител, но пилотът успява да скочи с парашут. Още 11 немски самолета са повредени, а 3 пилоти са ранени.

След гибелта на командира на I./JG5 групата е зачислена към III./JG6 и е предислоцирана във Франция, където през лятото води тежки въздушни боеве над Нормандия.

Памет

На 5 ноември 2004 г. с официални почести в столичната градина „Мадара“ край бул. "Прага" по решение на Столичния общински съвет е открита гранитна паметна плоча на кап. Герхард Венгел, поставена върху къс от витошка морена.

На 20 юни 2012 г. през нощта мемориалната плоча на летеца е поругана и разбита от псевдопатриоти, но надписът с името на капитана бе възстановен. Грубо е погазена международна конвенция за опазване на военните гробове. Всяка страна си има своите герои и тяхната памет трябва да се уважава. Същото искаме за българските военни гробища в Македония, Сърбия и Унгария.



  
За 17 години работа на околоземна орбита „Хъбъл” е направил 700 000 изображения на 22 000 небесни обекта - звезди, мъглявини, галактики, планети. Потокът от данни, който генерира ежедневно в процеса на наблюдения, е от порядъка на 15  гигабайта. Общият обем информация, натрупан за цялото време на работа на телескопа, надхвърля 20 терабайта.

10 януари 2000 г. - НА ТАЗИ ДАТА са възобновени наблюденията с космическия телескоп "Хъбъл"

 На днешната дата през 2000 г. са възобновени наблюденията с космическия телескоп „Хъбъл”. За автор на проекта е сочен Лаймън Спицър, професор от университета Йейл. Той е първият, който е теоретично работи върху идеята за строежа на голям космически телескоп.

През 1975 г. правителството упорито отказва да даде нужното финансиране за космическия телескоп. Проектът е одобрен от Конгреса едва през 1977 г. Телескопът е създаден като съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция. Телескопът е една от четирите „Велики Обсерватории” на НАСА заедно със Комптън Гама Лъчева Обсерватория, Чандра Рентгенова Обсерватория и Космически Телескоп Спитцър, всички изведени в околоземна орбита. 

Първоначално се е предвиждало извеждането на телескопа на орбита да стане през 1986 г., но заради катастрофата на совалката „Чаланджър” той е качен на орбита на 25 април 1990 г. от „Дискавъри”. Първите изображения, които са изпратени до Земята обаче са размазани. Анализ показва, че формата на главното огледало не е перфектна - ръбовете са с 2,3 микрометра по-плоски от необходимото. Инженерите намират решение със системата КОСТАР - серия от оптически инструменти, които компенсирали ефектите на сферична аберация и позволявали на телескопа да функционира нормално.

През декември 1993 г. екипажът на совалката Индевър използва инструменти за поправка, които преди никога не са били използвани в космическото пространство, но успешно инсталират системата, сменят Планетарната камера, сменят жироскопи и инсталират нови слънчеви панели. И „Хъбъл” започва да изпраща към Земята забележителни снимки на звезди, галактики, мъглявини. Научните резултати помагат на астрономите да решат едни от най-належащите проблеми в астрономията. Например преди време е имало хипотеза, че в центъра на някои галактики е възможно да има черни дупки и само рядко е имало доказателства за това, че черни дупки в центъра на някои галактики съществуват. 

"Хъбъл" показва нещо съвсем различно - черните дупки се срещат в центъра на всички галактики. Именно с помощта на „Хъбъл” учените вече знаят и, че има тясна връзка между масата на черната дупка и свойствата на дадената галактика. С помощта на „Хъбъл” са проучвани и планетите - проучена е атмосферата на Юпитер, направени са снимки на Марс, проучени са планетите-джуджета Плутон и Ерида. Други открития са протопланетарните дискове в мъглявината Орион и откритието на извънслънчеви екзопланети.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
49 г. пр.н.е. – Гай Юлий Цезар пресича Рубикон.
532 г. – Начало на въстанието Ника в Константинопол.
1810 г. – Бракът на Наполеон и Жозефина е анулиран.
1863 г. – Открита е първата линия на Лондонското метро – първото в света метро.
1904 г. – Започва да излиза в. „Българан“ под редакцията на Христо Силянов и Александър Кипров.
1920 г. – Обществото на народите провежда първата си среща, на която ратифицира Версайския договор за края на Първата световна война.
1944 г. – Втората световна война: Извършена е шеста бомбардировка на София от британско-американската авиация.
1946 г. – Състои се първото Общо събрание на ООН; представени са 51 страни.
1968 г. – Американската автоматична станция Surveyor-7 извършва меко кацане на повърхността на Луната в близост до кратера Тихо.
1969 г. – СССР изстрелва сондата Венера 6 към планетата Венера.
1984 г. – САЩ и Ватикана започват дипломатически отношения.
1990 г. – Сформирана е компанията Time Warner, след обединяване на Time Inc. и Warner Communications Inc.
1990 г. – Китайската народна република вдига военното положение, въведено след събитията на площад „Тянънмън“ през юни 1989 г.
1996 г. – Народното събрание отхвърля втори вот на недоверие към кабинета на Жан Виденов, предложен от СДС, заради зърнената криза.
1997 г. – Организираното протестно шествие на опозицията срещу управляващата Българска социалистическа партия прераства в щурм на сградата на Народно събрание на България; полицията разгонва със сила демонстрантите.
2000 г. – America Online обявява намерението си да закупи Time Warner за 162 милиарда щатски долара.

Родени
1573 г. – Симон Мариус, немски астроном († 1624 г.)
1644 г. – Луи-Франсоа дьо Буфлер, френски офицер († 1711 г.)
1769 г. – Мишел Ней, френски маршал († 1815 г.)
1883 г. – Алексей Николаевич Толстой, руски писател († 1945 г.)
1883 г. – Атанас Дачев, български революционер († 1973 г.)
1897 г. – Методи Шаторов, български партизанин († 1944 г.)
1902 г. – Димитър Мутафчиев, български футболист († 1990 г.)
1904 г. – Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974 († 1988 г.)
1913 г. – Густав Хусак, президент на Чехословакия († 1991 г.)
1916 г. – Иван Венедиков, български археолог († 1997 г.)
1920 г. – Стоян Орманджиев, български футболист и треньор († 2006 г.)
1924 г. – Алексей Аджубей, съветски журналист и политик († 1993 г.)
1924 г. – Едуардо Чилида, испански скулптор, художник († 2002 г.)
1924 г. – Макс Роуч, американски перкусионист, барабанист и композитор († 2007 г.)
1936 г. – Робърт Удроу Уилсън, американски физик, Нобелов лауреат през 1978
1938 г. – Доналд Кнут, американски математик и компютърен учен
1942 г. – Уолтър Хил, американски филмов режисьор
1943 г. – Джо Масино, мафиот от САЩ
1945 г. – Род Стюарт, британски рок певец
1947 г. – Джордж Ефинджър, американски писател
1948 г. – Тереза Грейвс, американска актриса и певица († 2002 г.)
1949 г. – Джеймс Лапайн, американски режисьор
1949 г. – Джордж Форман, американски боксьор
1950 г. – Любомир Николов, български писател
1954 г. – Такаши Мацуока, американски писател
1955 г. – Майкъл Шенкер, немски китарист
1960 г. – Георги Глушков, български баскетболист
1963 г. – Георги Георгиев, български футболист
1963 г. – Тони Димитрова, българска певица
1965 г. – Йордан Митев, български футболист
1966 г. – Стийв Крамър, американски политик
1971 г. – Камелия, българска поп-фолк певица
1974 г. – Ритик Рошан, Индийски актьор
1973 г. – Глен Робинсън, американски баскетболен играч
1976 г. – Адам Кенеди, американски бейзболен играч
1980 г. – Мердин Байрям, български политик
1980 г. – Сара Шейхи, американска актриса
1983 г. – Тервел Пулев, български боксьор
1992 г. – Иван Ангелов, български футболист

Починали
681 г. – Агатон, римски папа (* ок. 577)
976 г. – Йоан I Цимиски, император на Византийската империя (* ок. 925)
1778 г. – Карл Линей, шведски ботаник (* 1707 г.)
1815 г. – Балтазар Акке, френски геолог на австрийска служба (* 1739 г.)
1824 г. – Томас Едуард Боудич, английски изследовател (* 1791 г.)
1862 г. – Самюел Колт, американски изобретател (* 1814 г.)
1873 г. – Димитър Общи, български революционер (* ок. 1835)
1878 г. – Гина Караиванова, майка на Васил Левски (* 1805 г.)
1917 г. – Бъфало Бил, американски заселник (* 1846 г.)
1918 г. – Константин Иречек, чешки историк (* 1854 г.)
1922 г. – Шигенобу Окума, Министър-председател на Япония (* 1838 г.)
1934 г. – Маринус Ван дер Любе, холандски комунист, обвинен в подпалването на Райхстага (* 1909г.)
1937 г. – Генко Мархолев, български военен деец (* 1865 г.)
1944 г. – Андрей Тошев, министър-председател на България (* 1867 г.)
1944 г. – Божил Стоянов, български актьор (* 1897 г.)
1944 г. – Христо Обрешков, български цигулар (* 1907 г.)
1951 г. – Синклер Луис, американски писател, Нобелов лауреат през 1930 (* 1885 г.)
1957 г. – Габриела Мистрал, чилийска писателка, Нобелов лауреат през 1945 (* 1889 г.)
1957 г. – Иван Грозев, български поет (* 1872 г.)
1961 г. – Дашиъл Хамет, американски писател (* 1894 г.)
1967 г. – Радхабинод Пал, индийски юрист (* 1886 г.)
1967 г. – Стефан Ненков, български общественик (* 1880 г.)
1971 г. – Коко Шанел, френска модна дизайнерка (* 1883 г.)
1975 г. – Стойчо Мошанов, български политик (* 1892 г.)
1976 г. – Хаулин Уулф, американски музикант (* 1910 г.)
1986 г. – Ярослав Сейферт, чешки писател, Нобелов лауреат през 1984 (* 1901 г.)
2001 г. – Неджати Джумалъ, турски писател (* 1921 г.)
2007 г. – Елена Георгиева, българска езиковедка (* 1930 г.)
2007 г. – Карло Понти, италиански продуцент (* 1912 г.)
2008 г. – Михаил Минин, поставил знамето на победата над Райхстага през 1945 (* 1922 г.)
2010 г. – Божидар Спириев, български статистик (* 1932 г.)
2014 г. – Георги Найденов – Гого, български певец (* 1949 г.)
2015 г. – Франческо Рози, италиански режисьор и сценарист (* 1922 г.)

Празници
България - ден на Св.Евстатий Чудотворец


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 737 пъти
януариРимвойниЖан ВиденовГерхард ВенгелХъбълкосмос


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com