Любопитни истории случили се на датата 10 юли



10.7 1949г. - НА ТАЗИ ДАТА е построен мавзолеят на Георги Димитров

 На 10 юли 1949 г. в построения за 6 дни мавзолей в центъра на София срещу Царския дворец е положено тялото на Георги Димитров, починал на 2 юли в Москва. След 50 г. с използване на модерна строителна техника Мавзолеят е разрушен за 7 дни.

Проектиране и строителство

След смъртта на Георги Димитров на 2 юли 1949 г., Министерският съвет на НРБ взема решение за балсамиране на тялото и построяване на мавзолей, в който то да бъде изложено за вечни поклонения.

Изграждането на мавзолея е под прякото влияние на практиката в СССР, където през 1924 г. е изграден мавзолей на починалия В.И.Ленин. Там това става донякъде от необходимостта на всеобединяващ символ в безпътицата накъде да се развива съветската държава – в посока на разработения от Ленин модел на НЕП или към централизирана планова държавна политика. Не на последно място са и атавистичните представи в Русия за ролята на вожда в условията на все още крехка държавност.

Има разминавания в сведенията за това как е протекло проектирането и строителството. Общото е, че сградата е почти изцяло готова до 10 юли, когато тялото на Георги Димитров е положено официално в нея, и че тя е дело на архитект Георги Овчаров с участието и на Рачо Рибаров и Иван Данчов.

Според една от версиите на арх. Г. Овчаров са дадени 3 дни, за да направи проект. Той успява в срок и го изготвя в свой стил - с дорийски колони. Проектът обаче не е одобрен от Политбюро на ЦК на БКП и принуждават Овчаров да го опрости дотолкова, че формата на построената сграда е коренно различна от първоначално проектираната. Опростяването се следи от арх. Р. Рибаров и е прието след одобрение от ръководителя на тогавашните Строителни войски ген. Иван Винаров.

Строителството е ръководено от Георги Натов. За официалната церемония по поставяне тялото на Георги Димитров в мавзолея недовършените колони и цялата горна част на сградата са опаковани с червен плат.

Малко по-различен е разказът на сина на арх. Овчаров за същите събития: „В деня, когато Георги Димитров умира, у дома някъде около 22 ч. идва директорът на „Главпроект“ арх. Фурнаджиев. Той съобщава на баща ми, че на заседание на Министерския съвет се взело решение да се прави мавзолей. Задачата е възложена на „Главпроект“, а няколко архитекти трябва да представят проектите си, но това да стане много бързо - до 12 ч. на следващия ден. На импровизирания конкурс одобряват проекта на баща ми. Започва бясно строителство и на шестия ден мавзолеят е почти готов. Точно тогава обаче се случва нещастие - камък пада върху един трудовак и го убива. Ентусиазмът намалява. За погребението не е готов само един корниз, който прикриват с черна драперия... Едва по-късно баща ми и арх. Рибаров довършват корниза и страничните стени.”

Впоследствие фасадата e облицована с русенски камък, а по-късно подменят облицовката с нови плочи от врачански камък. С моделиране на терена към градината гробницата изпъква върху стълбища, оформящи средно висок стилобат; това заедно с подземните пространства е единствената запазена част от мавзолея днес.

Срещу входа е вградена скулптурна глава на Димитров, а от двете страни са бюстове на Димитър Благоев, Георги Кирков, Димитров и Васил Коларов. След няколко месеца на известно разстояние от основната сграда от ляво и от дясно е добавена по една гранитна стена с ниши за погребване на бъдещите партийни вождове.

Във втората ниша на източната стена е погребан Васил Коларов, чиито кости през юли 1990 г. са изкопани и преместени в Софийските централни гробища. Следващият партиен вожд Вълко Червенков не е погребан тук, тъй като умира отдавна свален от власт и с развенчан култ към него, а последният - Тодор Живков, умира, след като мавзолеят е затворен и е изоставен като център на комунистическия култ.

Поддръжка и реконструкции

Мавзолеят закономерно става център на тоталитарния култ към Георги Димитров като "вожд и учител на българския народ" и част от държавния церемониал в НРБ през периода 1949-1989 г. Там по протокол чуждестранните делегации полагат венци при посещение в страната, а партийно-държавното ръководство от трибуната му приема манифестациите и парадите на официалните празници.

Мавзолеят е обект за милиционерска охрана от първостепенно значение с постоянен почетен гвардейски караул, чийто ритуал на смяна е подобен на днешния пред Президентството. Във вътрешността на гробницата в часовете, когато е отворена, също стоят гвардейци - след входа пред бюстовете, на чупките на коридора и при саркофага.

Обектът е оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура от 17°C с отклонение плюс/минус 0,5°C. Повечето му помещения се намират под земята. Там са се извършвали процедурите, необходими за поддържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който то е било изложено, е с бронирани стъкла (след 1975 г.) и се е спускал надолу чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера.

През 1974-1975 г. е извършена основна реконструкция на мавзолея - разширени са помещенията под траурната зала и е подменена климатичната инсталация, поставена е пластично разработена монументална врата, кристалната камера-саркофаг и мозайки на Дечко Узунов.

Разрушаване

На 17 юли 1990 г. правителството на Андрей Луканов взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Решението е изпълнено още същата нощ и тялото на Георги Димитров е погребано в Централните софийски гробища. Никой в страната не се обявява против, което недвусмислено означава, че на този ритуал отдавна му е дошло време.

След изваждането на тленните останки от мавзолея в продължение на 9 години се водят дебати за съдбата на сградата. Давани са рационални идеи сградата например да бъде превърната в Музей на тоталитаризма и други от този род. През това време партийните наследници на Георги Димитров от БСП на практика не правят нищо в защита на сградата.

Накрая управляващите от ОДС налагат мнението, че мавзолеят трябва да бъде разрушен, за да не се превърне в символ на тоталитаризма и място за комунистически поклонения, какъвто нито той стана за изминалите 9 години преди това, нито гробът на Димитров. Политическата зрялост на българския народ бе силно недооценена. Не трябва да се отхвърля и версията, че ОДС търсеше бърз политически дивидент за отклоняване на вниманието от криминалната приватизация, а това можеше да стане само под развятото знаме на антикомунизма.

Разрушаването на мавзолея започва на 21 август 1999 г., ръководено лично от Евгений Бакърджиев - вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройство в правителството на ОДС, заради което впоследствие е наричан Багера. Акцията по сриването на тоталитарния символ е наблюдава лично от тогавашния премиер Иван Костов-Командира с целия му антураж, то и това не допринася за успешния й ударен край.

Първият взрив е гърми в 14:37 часа. По-късно са извършени още три големи взрива, след което разрушаването продължава с машини. Работата обаче не спори. На втория ден наш национален всекидневник излиза с чело на първа страница „2:0 за Мавзолея”. Мавзолеят е гърмян общо пет пъти.

Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г.

Разрушаването е извършено по най-вандалския начин. И досега стоят изкъртените стъпала от веригите на строителните машини, разкъртили сградата, а можеше преди това няколко самосвала да засипят стъпалата с баластра. В същност стъпалата останаха като символ на разрушителната дейност на СДС в държавата, заради което тя не само падна от власт, но и се загроби като партия.

Мавзолеят на Георги Димитров го няма вече 15 г., но го помнят всички софиянци на съответната възраст, макар и с противоположни политически нагласи. Теренът там и сега в разговорите е наричан „Мястото, където беше мавзолеят”. А Бакърджиев... Апропо, наистина какво ли стана с Бъки?




10 юли 1985 г. - НА ТАЗИ ДАТА Френските специални служби потопяват кораб на "Грийнпийс"

1985 г. френските специални служби потопяват кораба „Рейнбоу Уориър”, собственост на екологичната организация „Грийнпийс”. Съгласие да се осъществи „проектът на неутрализация” дава лично френският президент Франсоа Митеран.

Два взрива, заложени от френски агенти, потапят „Рейнбоу Уориър” за 4 минути в новозеландското пристанище Оукланд. От експлозията загива португалският фотограф Фредерико Перейра, а 12 други активисти на „Грийнпийс” са ранени. Нареждането е издадено, тъй като Париж искал да възпре „Рейнбоу Уориър” да достигне до атола Муруроа, където еколозите имали намерение да протестират срещу извършваните от Франция ядрени опити.

За операцията са заловени френските агенти Ален Мафар и Доминик Прийор, които се представили за швейцарска туристическа двойка. Арестът им е извършен на 12 юли, а през декември с.г. били осъдени на 10 години затвор в Нова Зеландия.

Любопитен факт е, че официално президентът Митеран винаги е отричал участието си в тази „идиотска” по неговите думи афера и се е оправдавал, че е бил поставен пред свършен факт.

„Рейнбоу Уориър” е корабът символ на „Грийнпийс”. С него еколозите провеждат акциите против избиването на китовете и против ядрените оръжия през 70-те и 80-те години на 20 в. След потапянето му през 1987 г. под световен натиск френското правителство плаща 8,16 млн. долара компенсация на екоорганизацията.




10 юли 1856 г. - НА ТАЗИ ДАТА се ражда изобретателят Никола Тесла

 В нощта срещу 10 юли, точно когато часовникът удря 00.00 часа, известният изобретател, физик и електромашинен инженер Никола Тесла се ражда в Смилян, днешна Хърватия.

Той често е описван като най-значимия учен и изобретател на модерната епоха, човекът, който „разпростря светлина върху лицето на Земята“. Известен е с много и различни революционни приноси в областта на електричеството и магнетизма в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Патентите на Тесла и теоретичните му трудове се превръщат в основа на съвременните електрически системи за променлив ток, включително многофазните системи за електроразпределение и електрическият мотор за променлив ток. Работи в Унгария, Германия и Франция. Привлича вниманието на обществото с доусъвършенстването на динамото и най-вече с патентованите от него принципи на захранване с променлив ток, използвани широко и днес. Откриваелектромагнитните вълни и техните свойства преди Хайнрих Херц и независимо от него, но предимно поради интереса му към свободната енергия, мерната единица за честота на електромагнитните вълни е наречена на името на Херц. Името на Тесла се използва за мерната единица за магнитно поле.

За откритията си и от патентите си Никола Тесла получава значителни парични суми, но използва една голяма част от тях за експерименти. В последните години от живота си живее в хотелска стая номер 3327 в „Ню Йоркър хотел“ в Ню Йорк, почти забравен. Умира безпаричен, в дългове.

След смъртта му, както личността му, така и постиженията му потъват в забрава. Предполага се, че негови записки са иззети от американското правителство, тъй като Тесла няма преки наследници. През деветдесетте години на 20-ти век интересът към него като личност и към научните му постижения се възобновява и в началото на 21-ви век нараства значително.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    48 пр.н.е. — В Битката при Дирахиум Юлий Цезар едва избягва катастрофално поражение от Помпей Велики.
•    1212 г. — Голяма част от Лондон е изпепелена от пожар.
•    1547 г. — Във Франция се осъществява последният легален дуел, след което дуелите са забранени от краля, поради честите смъртни случаи, а през 1566 г. влиза в сила наказание със смърт при участие в дуел.
•    1584 г. — Вилхелм Орански е убит в дома си в Делфт, Холандия от Балтазар Жерар.
•    1778 г. — Американската революция: Кралят на Франция Луи XVI обявява война на Кралство Великобритания.
•    1847 г. — В САЩ пристига първата група от 47 китайски имигранти.
•    1878 г. — В Англия е използвана за първи път свирка от съдия по време на футболен мач.
•    1887 г. — Съставено е четиринадесетото правителство на България, начело с Константин Стоилов.
•    1913 г. — В Долината на смъртта, Калифорния, е отбелязана температурата 134 градуса по Фаренхайт, или приблизително 56,7 градуса по Целзий — най-високата температура на въздуха измерена в САЩ.
•    1938 г. — Хауърд Хюз поставя нов рекорд, като завършва околосветски полет със самолет за 91 часа.
•    1940 г. — Втората световна война: Германското Луфтвафе напада по въздуха британските конвои над протока Ла Манш, с което започва Битката за Британия (датата е спорна).
•    1940 г. — Втора световна война: Установен е Режим Виши във Франция.
•    1943 г. — Втора световна война: Започва Съюзническо настъпление в Сицилия.
•    1949 г. — След шест денонощия строеж е завършен Мавзолеят на Георги Димитров в София.
•    1962 г. — От Кейп Канаверал, Флорида, е изстрелян първият комуникационен сателит „Телстар“.
•    1966 г. — На връх Ботев е открита телевизионна и УКВ станция.
•    1969 г. — Народна република България ратифицира Договора за неразпространение на ядреното оръжие, подписан на 1 юли 1968 г.
•    1973 г. — Бахамите придобиват пълна независимост чрез Общността на нациите.
•    1985 г. — Френските специални служби потопяват кораба „Рейнбоу Уориър“, собственост на екологичната организация Грийнпийс, докато е в пристанището на Окланд (Нова Зеландия), за да осигурят провеждането на ядрен опит на атола Муруроа.
•    1990 г. — Тържествено е открито 7 Велико народно събрание във Велико Търново.
•    1991 г. — Борис Елцин полага клетва, като демократично избран първи президент на Русия.
•    1992 г. — Бившия панамски диктатор Мануел Нориега е осъден на 40 години затвор в САЩ заради разрешение страната му да бъде използвана за контрабанда на наркотици.
•    1994 г. — На Световното първенство по футбол в САЩ Националният отбор по футбол на България побеждава Националния отбор по футбол на Германия и се класира за полуфиналите.
•    2006 г. — Президентът на Полша Лех Качински назначава своя брат-близнак Ярослав Качински за премиер на страната, което е прецедент в световната политическа история.
•    2006 г. — При експлозия в Ингушетия е убит чеченския сепаратист Шамил Басаев.

Родени

•    1509 г. — Жан Калвин, религиозен реформатор († 1564 г.)
•    1830 г. — Камий Писаро, френски импресионист († 1903 г.)
•    1835 г. — Хенрик Виенявски, полски цигулар († 1880 г.)
•    1857 г. — Атанас Тинтеров, български математик († 1927 г.)
•    1864 г. — Асен Пападопов, български военен деец († ? г.)
•    1871 г. — Марсел Пруст, френски писател († 1922 г.)
•    1879 г. — Никола Маринов, български художник († 1948 г.)
•    1895 г. — Карл Орф, немски композитор († 1982 г.)
•    1898 г. — Константин Кацаров, български юрист († 1980 г.)
•    1902 г. — Курт Алдер, немски химик и Нобелов лауреат през 1950 г. († 1958 г.)
•    1903 г. — Джон Уиндъм, британски писател († 1969 г.)
•    1913 г. — Люба Велич, българо-австрийска певица († 1996 г.)
•    1917 г. — Джеймс Олдридж, австралийски писател
•    1920 г. — Оуен Чембърлейн, американски физик, Нобелов лауреат († 2006 г.)
•    1921 г. — Джейк ла Мота, американски боксьор
•    1926 г. — Джаба Йоселиани, грузински военачалник и политик († 2003 г.)
•    1930 г. — Серафим Северняк, български писател († 1988 г.)
•    1930 г. — Цане Андреевски, писател от Република Македония
•    1942 г. — Миряна Маркович, сръбски политик
•    1942 г. — Рони Джеймс Дио, американски рок музикант († 2010 г.)
•    1944 г. — Ваня Петкова,българска поетеса,писател,журналист и преводач († 2009 г.)
•    1953 г. — Сергей Комитски, български актьор
•    1960 г. — Сет Годин, маркетинг специалист
•    1969 г. — Павел Чернев, български политик
•    1974 г. — Белослава, българска певица
•    1978 г. — Пилар Габриела Мунез, испанска певица
•    1984 г. — Марк Гонсалес, чилийски футболист
•    1985 г. — Марио Гомес, германски футболист
•    1993 г. — Пери Едуардс, британска певица

Починали

•    138 г. — Адриан, римски император (* 76 г.)
•    518 г. — Анастасий I (Византийска империя), византийски император (* ок. 420)
•    1559 г. — Анри II, френски крал (* 1519 г.)
•    1584 г. — Вилхелм Орански, нидерландски държавник (* 1533 г.)
•    1849 г. — Александра Александровна, велика руска княгиня (* 1842 г.)
•    1884 г. — Пол Морфи, американски шахматист (* 1837 г.)
•    1910 г. — Йохан Готфрид Гал, немски астроном (* 1812 г.)
•    1912 г. — Николай Столетов, руски офицер (* 1834 г.)
•    1915 г. — Важа-Пшавела, грузински поет (* 1861 г.)
•    1927 г. — Александър Найденович, български учен (* 1858 г.)
•    1945 г. — Пенчо Семов, български индустриалец (* 1873 г.)
•    1970 г. — Веселин Стайков, български художник (* 1906 г.)
•    1978 г. — Джон Д. Рокфелер III, индустриалец и филантроп (* 1906 г.)
•    1978 г. — Джо Дейвис, английски играч на билярд и снукър (* 1901 г.)
•    1994 г. — Иван Радоев, български писател (* 1927 г.)
•    1997 г. — Асен Миланов, български актьор (* 1922 г.)
•    2006 г. — Шамил Басаев, чеченски бунтовник (* 1965 г.)
•    2008 г. — Чингиз Айтматов, руски писател (* 1928 г.)

Празници

•    Бахамски острови — Ден на независимостта (1973 г., от Великобритания, национален празник)
•    Мавритания — Ден на армията
•    Ден на тишината — за последователите на Мехер Баба


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

20/260Видяно 1926 пъти
Никола ТеслаизобретателифизициГеорги ДимитровСССРАндрей ЛукановЕвгений БакърджиевмавзолеиГрийнпийскорабивзривовеарестипрезидентиАлен МафарДоминик ПрийорРейнбоу УориъреколозиорганизацииХърватия


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2019 www.barko4.com