Любопитни истории случили се на датата 31 март
31 март 1967 г. - НА ТАЗИ ДАТА Джими Хендрикс изгаря за първи път своята китара в лондонската зала "Астория"  1967 г. Джими Хендрикс изгаря за първи път своята китара в лондонската зала „Астория”. По-късно е заведен в болница заради изгаряния по ръцете. Заради нанесените щети на сценичното оборудване, получава предупреждение от управителите на „Ранк Тиатър” да „смекчи” сценичното си изпълнение. На 5 септември 2008 г. прочутата китара Fender Stratocaster беше продадена за 280 000 паунда. Тони Гарланд, човек от охраната, разчистил обгорялата китара от сцената и я занесъл в гаража на родителите си, където тя прекарала следващите 40 години. Въпреки че Джими Хендрикс става известен с практиката си да изгаря китарите по време на изпълнение, инструментът бил смятан за безследно изчезнал, докато братовчеда на Гарланд не се натъкнал случайно на него. Хендрикс е роден като Джони Алън Хендрикс на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, Вашингтон, в семейството на Ал Хендрикс и Люсил Джитър. По-късно е преименуван на Джеймс Маршал Хендрикс в памет на починалия брат на баща му. Това, което вдъхновява Хендрикс в младежките му години, е едно участие на Елвис Пресли в Сиатъл, а по-късно той дори стиска ръце с Литъл Ричард, който гостува в квартала му. След като свири в няколко местни сиатълски групи, Хендрикс постъпва в армията в 101 въздушнодесантна дивизия като парашутист, за да избегне двугодишна присъда за шофиране на крадена кола. По-малко от година след това е уволнен по здравословни причини, тъй като счупва глезена си при своя 26-ти парашутен скок. След като напуска армията, Хендрикс, заедно с приятеля си Били Кокс се премества в Нешвил, за да свири в тамошните клубове. През 1966 г., Джими сформира своя група - Jimmy James and the Blue Flames и се установява в Ню Йорк. В този период се запознава и свири с много музиканти, между които е и Франк Запа. Докато се подвизава в Ню Йорк се сприятелява с Линда Кийт, приятелката на Кийт Ричардс, която му урежда прослушване при продуцента на Ролинг Стоунс - Сиймор Щайн. Не успява да впечатли с изявата си и не се стига до договор. По-късно Хендрикс е открит от бас-китариста на Енимълс Чаз Чандлър. Чандлър го отвежда в Англия, урежда му договор със собствения си продуцент Майкъл Джефри и му помага да сформира групата The Jimi Hendrix Experience с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл. Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс привлича вниманието на цялата британска музикална индустрия. Впечатляващата му китарна техника и ефектно сценично присъствие бързо спечелват уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън (с когото остава приятели до смъртта си) и Джеф Бек, а също и на членовете на Бийтълс и Ху. Първият сингъл на Джими е вариант на песента „Hey Joe”, стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс, която по това време е „стандарт“ за рок-групите. Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните „Purple Haze” и „The Wind Cries Mary”, които заедно с „Hey Joe” са хитове в Топ 10 класацията. Първият албум на групата излиза през 1967 г. „Are You Experienced?” е съчетание между мелодични балади като „The Wind Cries Mary”, поп-рок - „Fire”, психеделик - „Third Stone from the Sun” (вдъхновено от сериала „Стар Трек”) и блус „Red House”. Същата година Хендрикс участва в Monterey Pop Festival, където дебютира пред американска публика. Впечатляващото му представяне е запечатано във филма на Д.А. Пенбейкър „Monterey Pop” - по време на изпълнението на „Wild Thing”, той отново запалва китарата си и изумява публиката. Това става запазена част от концертите му. Изгорената и счупена Stratocaster, с която той свири на Miami Pop Festival през 1968 г., е подарена на Франк Запа, който я поправя и свири на нея в периода 1970-1980 г. Любопитен факт е, че през кариерата си на музикант, Хендрикс е притежавал различни китари, включително и един Gibson Flying V, която той оцветява с психиделични рисунки. Все пак китарата, която най-вече е свързана с неговото име е Fender Stratocaster или „Strat”. Той купува първия си Strat около 1965 г. и използва преимуществено тази марка китари. 31 март 1966 г. - НА ТАЗИ ДАТА е изстрелян съветският космически апарат Луна 10 - първият апарат влязъл в орбита около Луната  Луна 10 е космически апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната. Апаратът е ускорен към Луната след извеждане в околоземна орбита на 31 март 1966 г. Осъществено е влизане в окололунна орбита на 4 април, което представлява първата успешна орбита на небесно тяло. Оборудването включва гама-спектрометър за енергии от 0,3 до 3 MeV, триосен магнетометър, пизоелектричен микрометеоритен детектор, инструменти за изследване на слънчевата плазма и инфрачервен и радиационен детектор. Изследвано е гравитационното поле на Луната. Апаратът изпраща като аудиосигнал Интернационала по случай 23-тият конгрес на КПСС. Апаратът се захранва от батерии, като функционира в продължение на 460 лунни обиколки и 219 радиосесии, преди контактът да бъде изгубен на 30 май 1966 г. По време на пътуването към Луната на 1 април е осъществена корекция на курса. В 18:44 ст. вр. на 4 април апаратът влиза в орбита около Луната, като става първият изкуствен спътник на друго небесно тяло. От основната конструкция, намираща се на 350 x 1000 км с инклинация 71,9° орбита, се отделя 245 килограмов инструментален отсек. На борда се намира комплект от осцилатори, настроени за възпроизвеждане на мелодията на Интернационала. По време на репетиция на 3 април е установено че липсва един тон от мелодията, и е взето тайно решение по време на конгреса да бъде просвирен запис. Проведени са проучвания от лунна орбита, включващи изследване на лунното магнитно поле ирадиационни пояси, както и състава на лунните скали и микрометеоритната активност и радиацията в окололунното пространство. Важно откритие е наличието на области с висока плътност под басейните на лунните морета. Контактът с апарата е изгубен на 30 май 1966 г. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    307 г. — След като се развежда с Минервина, император Константин Велики се жени за Фауста, дъщерята на някогашния римски император Максимиан. •    1078 г. — С бунт на армията е свален императора на Византия Михаил VII и е изпратен за епископ. •    1282 г. — Избухва Сицилианската вечерня. •    1492 г. — Издаден е Алхамбрайския декрет на Фердинанд и Изабела за изгонване на евреите от Испания. •    1661 г. — Херцогинята на Орлеан Хенриета-Анна Стюарт сключва брак с орлеанския херцог Филип I. •    1790 г. — Максимилиан Робеспиер е избран за президент на Якобинския клуб. •    1848 г. — Във Франкфурт на Майн започва Общогерманско събрание, което продължава една година и създава Германска империя. •    1878 г. — На базата на Опълчението е създадена Българска земска войска, която по-късно става Българска армия. •    1885 г. — Великобритания обявява за свой протекторат територията на днешната Ботсвана. •    1889 г. — Айфеловата кула е официално открита и осветена. •    1894 г. — Основан е норвежкият футболен клуб Од Гренлан. •    1903 г. — Съставено е двадесет и петото правителство на България, начело със Стоян Данев. •    1916 г. — В 24 часа България преминава от Юлиански към Грегориански календар и вместо 1 април настъпва 14 април. •    1917 г. — САЩ купуват от Дания група острови в Карибско море за $25 млн, които по-късно преименуват на Американски Вирджински острови. •    1919 г. — Основан е италианският футболен клуб от град Нови Лигуре Новезе. •    1923 г. — Третият Държавен съд произнася присъди на министрите от кабинета на Васил Радославов за участието на България в Първата световна война, шестима са осъдени на доживотен затвор, а останалите — от 10 до 15 години затвор. •    1931 г. — Разрушително земетресение в Манагуа (Никарагуа) отнема живота на над 2000 души. •    1940 г. — Образувана е Карело-Финската съветска социалистическа република. •    1942 г. — Започва Третата офанзива срещу Титовите партизани. •    1943 г. — Мюзикълът Оклахома се появява на Бродуей и става тотален хит с 2 212 изпълнения. •    1944 г. — Втора световна война: Създадена е Група армии „Южна Украйна“. •    1946 г. — Съставено е второ правителство на Кимон Георгиев. •    1949 г. — Основана е италианската компания Абарт. •    1949 г. — Остров Нюфаундленд се присъединява към Канада. •    1953 г. — Делото срещу лекарите е закрито. •    1964 г. — Генерал Кастело Бранко установява диктатура в Бразилия. •    1967 г. — Джими Хендрикс изгаря за първи път своята китара в лондонската зала „Астория“. По-късно е заведен в болница заради изгаряния по ръцете. •    1972 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм "Стихове". •    1972 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм "Сърце човешко". •    1979 г. — Последният британски войник напуска Малта — денят е обявен за Ден на свободата. •    1991 г. — В Албания се провеждат първите многопартийни избори. •    1992 г. — Република Башкирия, Република Тува и Калмикската автономна съветска социалистическа република стават членове на Руската федерация. •    1993 г. — Брендън Лий, синът на Брус Лий, загива по време на снимките за Гарванът. •    1994 г. — Световната банка отпуска заем на България за преструктуриране на икономиката в размер на 100 млн. долара. •    1998 г. — Излиза една от най-добрите игри и стратегии на всички времена — StarCraft на Blizzard. •    1999 г. — Състои се премиерата на американската романтична комедия "10 неща, които мразя в теб". •    1999 г. — Състои се премиерата на научно-фантастичения екшън филм "Матрицата". •    2001 г. — Официално е открито Бразилското метро. •    2005 г. — Открита е планетата Макемаке. •    2005 г. — Принц Албер II поема ръководството на княжество Монако. Родени •    250 г. — Констанций I Хлор, римски император († 306 г.) •    1499 г. — Пий IV, римски папа († 1565 г.) •    1519 г. — Анри II, крал на Франция († 1559 г.) •    1596 г. — Рене Декарт, френски математик († (1650) •    1621 г. — Андрю Марвел, английски поет († 1678 г.) •    1675 г. — Бенедикт XIV, римски папа († 1758 г.) •    1718 г. — Мариана-Виктория Бурбон-Испанска, кралица на Португалия († 1781 г.) •    1723 г. — Фредерик V, крал на Дания († 1766 г.) •    1729 г. — Анри Луи Льокен, френски артист († 1778 г.) •    1819 г. — Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст, немски политик († 1901 г.) •    1823 г. — Александър Островски, руски драматург († 1886 г.) •    1849 г. — Джеймс Тейлър Кент, американски хомеопат († 1916 г.) •    1868 г. — Карл Бонхофер, немски невролог († 1948 г.) •    1869 г. — Анри Клод, френски психиатър († 1946 г.) •    1871 г. — Артър Грифир, президент на Ирландия († 1922 г.) •    1872 г. — Сергей Дягилев, руски импресарио († 1929 г.) •    1882 г. — Корней Чуковски, руски писател († 1969 г.) •    1885 г. — Жул Паскин, български художник († 1930 г.) •    1890 г. — Уилям Лорънс Браг, австралийски физик, Нобелов лауреат през 1915 г. († 1971 г.) •    1897 г. — Вернер Мумерт, немски офицер († 1950 г.) •    1903 г. — Тодор Герасимов, български археолог († 1974 г.) •    1906 г. — Шиничиро Томонага, японски физик, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1979 г.) •    1914 г. — Октавио Пас, мексикански писател, Нобелов лауреат през 1990 г. († 1998 г.) •    1926 г. — Джон Фаулз, английски писател († 2005 г.) •    1931 г. — Иван Стайков, български композитор •    1931 г. — Катя Чукова, българска актриса •    1934 г. — Карло Рубия, италиански физик, Нобелов лауреат •    1934 г. — Ричард Чембърлейн, американски актьор •    1935 г. — Хърб Арпърт, американски тромпетист •    1936 г. — Трифон Пашов, български политик •    1937 г. — Димитър Тасев, български художник •    1939 г. — Звияд Гамсахурдия, първият президент на Грузия († 1993 г.) •    1943 г. — Кристофър Уокън, американски актьор •    1946 г. — Киран Коларов, български режисьор •    1948 г. — Ал Гор, вицепрезидент на САЩ, Нобелов лауреат през 2007 г. •    1948 г. — Иван Яхнаджиев, български художник •    1950 г. — Андраш Адорян, унгарски шахматист •    1953 г. — Париз Паризов, български педагог •    1954 г. — Тодор Атанасов, български футболист •    1955 г. — Ангъс Йънг, австралийски музикант (AC/DC) •    1955 г. — Гьоко Хаджиевски, македонски футболен треньор •    1955 г. — Филип Димитров, министър-председател на България •    1962 г. — Мустафа Хаджи, главен мюфтия на България •    1962 г. — Оли Рен, финландски политик •    1964 г. — Николай Илиев, български футболист •    1971 г. — Павел Буре, руски хокеист •    1971 г. — Юън Макгрегър, шотландски актьор •    1979 г. — Алексис Фереро, аржентински футболист •    1984 г. — Елен Колева, българска актриса •    1987 г. — Божидар Митрев, български футболист П очинали •    32 пр.н.е. г. — Тит Помпоний Атик, римски конник (* 110 пр.н.е. г.) •    1204 г. — Елинор Аквитанска, съпруга на кралете Луи VII (Франция) и Хенри II (Англия) (* 1122 г.) •    1340 г. — Иван I, велик московски княз (* 1288 г.) •    1621 г. — Филип III Испански, Крал на Испания (* 1578 г.) •    1631 г. — Джон Дън, английски поет (* 1572 г.) •    1727 г. — Исак Нютон, английски физик (* 1643 г.) •    1812 г. — Осип Второв, руски офицер (* ? г.) •    1837 г. — Джон Констабъл, английски художник (* 1776 г.) •    1855 г. — Шарлот Бронте, британска писателка (* 1816 г.) •    1860 г. — Еварист Юк, френски монах (* 1813 г.) •    1880 г. — Хенрик Виенявски, полски композитор (* 1835 г.) •    1894 г. — Павел Яблочков, руски изобретател (* 1847 г.) •    1904 г. — Василий Верешчагин, руски живописец (* 1842 г.) •    1907 г. — Лео Таксил, френски писател (* 1854 г.) •    1914 г. — Кристиан Моргенщерн, немски поет (* 1871 г.) •    1913 г. — Джон Пирпонт Морган, американски предприемач (* 1837 г.) •    1917 г. — Емил фон Беринг, немски учен, първият носител (1901 г.) на Нобелова награда за физиология и медицина (* 1854 г.) •    1918 г. — Лавър Корнилов, руски военачалник (* 1870 г.) •    1927 г. — Мейбъл Колинс, британска писателка (* 1851 г.) •    1929 г. — Илия Бадрев, български революционер (* 1882 г.) •    1936 г. — Иван Москов, български революционер (* 1888 г.) •    1937 г. — Ахмед Изет паша, османски военачалник (* 1864 г.) •    1938 г. — Васил Карагьозов, български политик (* 1856 г.) •    1941 г. — Иван Красновски, български юрист (* 1882 г.) •    1942 г. — Иван Ермаков, руски психиатър († 1875 г.) •    1943 г. — Павел Милюков, руски политик (* 1859 г.) •    1945 г. — Ане Франк, еврейска писателка (* 1929 г.) •    1945 г. — Ханс Фишер, германски химик, Нобелов лауреат през 1930 г. (* 1881 г.) •    1946 г. — Джон Стендиш, британски военачалник (* 1886 г.) •    1948 г. — Михали Апостолов, гръцки партизанин (* 1923 г.) •    1948 г. — Петър Гърков, български революционер (* 1912 г.) •    1951 г. — Валтер Шеленберг, немски военачалник (* 1910 г.) •    1952 г. — Асен Илиев, български граничар (* 1929 г.) •    1952 г. — Георги Стоименов, български граничар (* 1931 г.) •    1952 г. — Стоил Косовски, български граничар (* 1931 г.) •    1958 г. — Елзе Френкел-Брънсуик, австрийски психолог (* 1908 г.) •    1962 г. — Оскар Мунцел, германски офицер (* 1899 г.) •    1967 г. — Александър Бакулев, руски лекар (* 1890 г.) •    1967 г. — Родион Малиновски, съветски маршал (* 1898 г.) •    1970 г. — Семьон Тимошенко, съветски маршал (* 1895 г.) •    1975 г. — Лесли Уайт, американски антрополог (* 1900 г.) •    1975 г. — Олга Андровска, руска артистка (* 1898 г.) •    1980 г. — Джеси Оуенс, американски лекоатлет (* 1913 г.) •    1990 г. — Пиера Олание, френски лекар (* 1923 г.) •    1993 г. — Брендън Лий, американски актьор (* 1965 г.) •    1996 г. — Йовчо Караиванов, български певец (* 1926 г.) •    2001 г. — Клифърд Шул, американски физик, Нобелов лауреат (* 1915 г.) •    2002 г. — Слав Караславов, български писател (* 1932 г.) •    2004 г. — Иван Костов, български геолог († 1913 г.) •    2008 г. — Жул Дасен, американски кинорежисьор (* 1911 г.) •    2010 г. — Димитър Русков, български хоров диригент (* 1925 г.) Празници •    Американски Вирджински острови — Ден на трансфера •    Малта — Ден на свободата Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2020 www.barko4.com