Дяволското гърло - Краят на една любов
Пещерата Дяволското гърло е образувана преди около 175 000 години след пропадане на земните Пластове. Тя е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Дълга е около един километър, като туристическата осветена част е една трета от това разстояние. Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Намира се на 1150 метра надморска височина. В близост е Ягодинската пещера. Постоянната температура в пещерата е 8 градуса. В нея живеят няколко вида прилепи, между които и на най-голямата на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп. В пещерните езера плува пъстърва, чието зрение е напълно закърняло поради постоянния мрак. Когато за пръв път дойдох да видя пещерата Дяволското гърло, едно дете не спираше да разпитва майка си. Още не бяхме влезли в пещерата, но явно родителите бяха разказали легендата за Орфей и Евридика на малкия, който едва ли имаше повече от 6 години. "Ама защо той се обръща назад, защо не върви бързо навън, защо тя не му казва да не я гледа" - тези и още няколко "защо" прозвучаха от устата на любознателния малчуган, докато на майка му не й писна. "Това е приказка, не е истина" , каза троснато жената. На което малкият отговори с друг въпрос: "Нали приказките са истински" . Така всички влязохме в пещерата. Входът й е изкуствено прокопан 150-метров тунел. През него се достига до Бучащата зала, която е втората по големина пещерна зала в България. Опитвах се да установя дали е възможно това, което казват водачите - че тук спокойно може да се побере столичният хрампаметник "Св. Александър Невски". Залата е наречена така по грохота, с който водата пада от внушителна височина, Дължината й е 110 метра, широчината около 40, а на места височината достига до 35 метра. Бучащата зала е образувана вследствие на пропадането на Триградската река в пещерата. Резултат от това е и каскадата от 18 водопада. Най-големият, висок 42 метра, е обявен за най-високият подземен водопад на Балканите. Вдясно на залата е изграден скален релеф в човешки ръст. Това е Орфей. Според легендата именно тук митичният музикант се опитва да върне любимата си Евридика от царството на мъртвите. Благодарение на своята лира и невероятната си песен той успява да достигне до бога на подземното царство Хадес и да се договори с него. За да спаси душата на своята жена, Орфей трябва да следва Хадес до изхода на подземното царство, а след него да върви Евридика. Условието е певецът да не се обръща и да не поглежда любимата си, защото в противен случай тя отново ще се върне при Хадес. Изходът вече се вижда, когато силен грохот (смята се, че местоположението на тази случка е именно Бучащата зала) заглушава стъпките на жената. Орфей, притеснен забравя всичко и се обръща, за да провери дали тя не се е загубила. Протяга се към нея, но сянката й започва да се отдалечава. Певецът се вцепенява. Седем дни роптае и плаче безутешно. На това място бликва извор, а днес се намира олтарът с фигурата на Богородица. Легендата продължава с това, че Орфей остава верен на жена си след смъртта й. Това му навлича гнева на вакханките. Те го убиват с камъни, разкъсват тялото му, а душата му отива в подземното царство, където любимата му Евридика го очаква. От този момент те никога повече не се разделят. Пътят на пещерната река в Дяволското гърло е една голяма загадка, която още крие тайни. Години наред геолози, спелеолози и други специалисти я проучват, но все още никой не е успял да проследи пътя на реката. На около 400 метра от входа водите се губят в т. нар. сифон-галерия, след което излизат на повърхността под формата на подземна река извън самата пещера. Различни опити са правени, за да бъде проследен водният път. Пускани са големи дървени трупи, които реката безследно поглъща и никой не знае къде изчезват. Оцветяването на водата на входа на пещерата също не довело до отговори, а само до предположения. Спелеолозите очаквали, че цветната вода бързо ще се появи на изхода, но я видели чак след 40 минути. Учените изчислили, че водата изминава над 40 километра някъде под земята, преди да се покаже от другата страна на пещерата. Преди оцветяването двама водолази се опитват да разгадаят пътя на водата, но опитът им завършва трагично. През 1970 г. двама варненски водолази - Сияна Люцканова и Евстати Йовчев се гмуркат във водите на пещерата, но никога повече не излизат на повърхността. След инцидента техните тела не са открити, а опитите за изучаване на сифона от хора са преустановени за дълго. Дънов обожавал легендата за Орфей и Евридика Създателят на Бялото братство Петър Дънов имал любима легенда и тя била точно тази за голямата любов между Орфей и Евридика. Според Дънов древният мит разкрива вечни истини, които са представени чрез символи. Орфей е символ на човешкия дух, а Евридика - на човешката душа, казва Учителя. Тяхната чиста и всеотдайна любов един към друг символизира мистичния съюз между душата и духа, неин учител и вдъхновител по пътя на извисяването й. Орфей е историческа личност. Той е гениален тракийски певец и музикант, но и учен, философ, жрец, посветен и прославен духовен водач. Лирата и змията в образа му символизират съвместното съществуване в света на доброто (лирата) и злото (змията). Орфей и Евридика са и примери за друг важен елемент от човешкия път - този за страданията и изпитанията, чрез който се укрепва и извисява към създателя Бог душата. Легендата символизира и голямата благотворна роля на изкуството за облагородяването на човека. А музиката е свещената връзка между хората и света на боговете. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви! Последвайте ни във Facebook
Простотията на западните медии по отношение на източноевропейката Азора Райс
Снимка е иззета от клеветническата статия на италианския сайт DAGOSPIA.com Азора Райс е българка, която живее в Италия от години и отдавна е италианска гражданка. Дотук добре. Българка в Италия, която е издала над 30 компакт диска с музика, написала три книги по забавна психология, основала офис за трейдинг и финансова консултация и кандидат съветник за общината в Рим с партията “Модерати ин риволюционе” през 2013 година. Азора Раис, освен това е привлекателна жена. Висока метър и осемдесет, руса, с голям бюст. Дали заради това или поради печатна грешка италианската преса всеки път я клевети, наричайки я "порностар"? Наистина ли не е възможно италианските журналисти да се информират по отношение на Лозанова Зорница (нейното истинско име) или просто се опитват за пореден път да охулят името на една източноевропейка само защото е постигнала успех в страната им? През 2014 поради съдебна грешка Азора Райс се вижда по страниците на всички италиански вестници със заглавието: "Порностар шеф на криминална банда" . Съвсем ясно е намерението да се продаде някои вестник в повече, но на каква цена? На гърба на една успяла с много труд българка? И защо тази “мръсна игричка” не се прави с американски граждани, а винаги с тези от Източна Европа? Докога ще оставяме гражданите ни да бъдат унижавани само защото сме родени в България или защото българките са прекалено красиви и способни и предизвикват завист? Какво правят българските вестници? Те със сигурност се информират по отношение на грешката на италианските си колеги и пишат опровержение? Да, в една нормална страна би трябвало да е така. Българските медии би трябвало да се информират правилно и защитят успялата си на запад сънародничка. Нищо подобно. Българските журналисти удобно преписват лъжите на италианските си колеги и то с голям ентусиазъм, измисляйки си дори пикантни подробности. Естествено, съществуват и нашите госпожички малко или много свързани с чалга манталитета, които са готови на всичко, за да се появят в някои вестник. Използват пиарите си, за да измисли любовна история с някоя известна личност и да ги тиражира в публичното пространство, защото никой вече не се интересува от тях и се налага да прибягнат до този подличък механизъм, за да бъдат забелязани. Няма смисъл дори от имена... И тези дни една подобна бивша госпожа си позволи такъв "медиативен ход". Именно заради това трябва да защитаваме истинските си таланти, истинските успелите съграждани на запад. Защото те имат нужда от защита, а не онези, които сами пускат слухове за себе си, за да бъдат видени. В момента Азора е в процес с всички подобни вестници на запад. Независимо, че става въпрос за петцифрени числа само допреди месец италианските вестници отново гръмнаха с фалшивите си новини по отношение на нея, използвайки същите определения към друг измислен случай. Този път българските медии удобно замълчаха. Не им се забърква, миличките в подобни истории. Те предпочитат да им заплащат, за да пишат неверни клюки по отношение на несъществуващи любовни истории. И после се учудваме, че никой навън, в свободният свят не уважава нашата преса? Линкове към клеветническите статии в италианските медии, заради които Азора Райс води съдебни дела. http://www.iltempo.it/roma-capitale/cronaca/2016/01/18/ingiurie-ai-vicini-a-giudizio-l-ex-pornodiva-1.1499079 http://www.dagospia.com/rubrica-29/cronache/pornostar-porta-accanto-guerra-condominiale-ex-diva-116846.htm http://gossip.libero.it/focus/34654877/la-pornostar-azora-rais-contro-il-suo-condominio-tra-minacce-e-insulti/azora-rais/?type http://www.leggo.it/news/roma/azora_rais_molestie_vicini_roma-1490205.html https://angolodelgiornalaio.wordpress.com/2016/01/18/la-pornostar-della-porta-accanto-guerra-condominiale-tra-la-ex-diva-dellhard-azora-rais-e-le-signore-che-vivono-nel-suo-palazzo-accuse-su-lettere-anonime-offese-e-minacce-le-donne/
Особености и състав на Дамаската стомана и стомана тип 440
Дамаската стомана е много стара. Историята й се свързва с древните персийски, египетски и индийски майстори, които я произвеждат за направа на мечове. По-късно японските майстори възприели тази техника при производството на мечове. Днес, причината за голямото търсене на дамаска стомана е, че тя е красива и има различни шарки на повърхността. Дамаската стомана в действителност е просто модел заварени стомани, само с ковашка заварка, съединени са няколко стотин слоя от твърда и мека стомана и след това са ецнати с киселина. Киселината атакува стоманите с различна скорост, което води до видимите шарки. Днес съществуват много методи за производство на дамаска стомана, има много различни шарки/дизайни, но много малко от тях се срещат на пазара. Максималната й твърдост е 52 HRC, което е добре, но не достатъчно, за да се сравнява по твърдост с по-модерните материали. Но красотата й я прави ценна, затова е скъп материал; тя се използва за правене на ножове от много години. Съществуват легенди за дамаската стомана, че притежава магическа красота и е неразрушима, когато е произведена с разтопен диамантен прах в нея. В интерес на истината, това е само стомана. Тя няма магически свойства и не е неразрушима, нито пък има диамантен прах в нея; ако се постави такъв, той просто се отделя в стоманата като прост въглерод и няма да й придаде никакви по-специални свойства. В легендите дамаската стомана е известна още и като вутц или булат. Парчета от стомана и желязо и въглерод се поставят в керамичен съд и се нагряват при много високи температури, докато всички се слеят. Високото съдържание на въглерод (обикновено над 2% – най-често използваните стомани съдържат по-малко от 1% въглерод), формира много карбиди, които образуват линиите на повърхността на стоманата. Именно тези линии от карбиди, създават „водният“ ефект, с който дамаската стомана е толкова известна. Този материал няма стандартен състав. Различните производители в миналото, произвеждали дамаска стомана в съответствие със своите планове и наличните ресурси. Проведени са много изследвания, целящи да установят връзката между различните шарки при различна дебелина и в различни форми. Всъщност всеки нов модел има своите собствени специфични изисквания за добавяне на въглерод, манган и хром; от ковашкия метод и броя на слоевете зависи неговата твърдост и устойчивост на огъване. Според редица изследвания, има основни свойства на дамаската стомана, които са сходни при всеки производител, независимо от различните техники. Въглеродно съдържание: от 0,50% до 6% (по древен образец) – обикновено 2% Най-висока твърдост постигната: 45-52 HRC Най-добра температура на закаляване: това зависи от състава на твърдите и меките стомани. Поради високото си въглеродно съдържание дамаската стомана е изключително корозивен материал и лесно ръждясва ако не се обработи правилно по време на производството, за да имат по-дълъг живот остриетата направени от нея. Стомана 440 е изключително разпространена в производството на ножове - 440А, 440В и 440С. Най-меката сред тях е 440А, а най-твърдата - 440С. От 440А най-често се правят големи ножове с фиксирани остриета, ножове за гмуркане и ножове за оцеляване. От стомана 440А се получават доста качествени остриета, но като цяло фирмите - производители на ножове избягват да работят с този мек материал. Стомана 440А и 440В са идентични с 440С, с изключение на пониженото съдържание на въглерод (0.60–0.75% в 440A и 0.75-0.95% в 440B). Тези стомани след термообработка имат по-малка, отколкото при 440С твърдост. Съдържание на въглерод и други елементи в стомана 440 Елемент/Марка стомана 440A 440B 440C Въглерод (C), % 0,65-0,75 0,75-0,95 0,95-1,20 Хром (Cr), % 16,00-18,00 16,00-18,00 16,00-18,00 Молибден (Mo), % 0,75 0,75 0,75 Манган (Mn), % 1,00 1,00 1,00 Кремний (Si), % 1,00 1,00 1,00 Сяра (S), % 0,03 0,03 0,03 Фосфор (P), % 0,04 0,04 0,04 Твърдост по Рокуел, HRC 55-57 57-59 58-60 Стомана 440В се използва рядко в направата на ножове. Стомана 440С е американска корозоустойчива хромиста лагерна стомана, известна със своята корозионна устойчивост, износоустойчивост, здравина и твърдост. От втората половина на 60-те години на миналия век се използва за направа на остриета. Стомана 440С се използва за направата на ножове от множество производители и в Европа, и в Америка. И до ден днешен това е много популярен, доказал своите качества материал за направата на ножове. Стомана 440С е доста твърда стомана, ножовете, направени от нея режат отлично и дълго време не се изтъпяват. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви! Последвайте ни във Facebook
