Хилядите мумии на капуцините - Сицилианският филм на ужасите
 Осем хиляди тела и осем хиляди тайни се крият в катакомбите на капуцините. В това зловещо място разбираш, че Сицилия е не само живописен  остров, известен със скандалния Дон Карлеоне, но и нещастен некропол за тленните останки на хиляди хора от Палермо. Капуцините са известни  по цял свят не толкова с монашеския си орден, колкото с погребаните мъртъвци, конто са съхранени по специален начин в техния манастир. Той  носи името "Богородица на девственото зачатие" и се управлява и до днес от монашеския орден. Надписът над входа му гласи: "И ние бяхме като  вас, и вие ще станете като нас!" Катакбмбите с мумиите са разположени на добре познатото място не само за местните, но и за туристите, манастира на капуцините на Пиаца  Капучини. Там лежат останките на повече от осем хиляди души. Кои са те? Това са духовници, аристократи или просто известни и богати хора.  Влизайки в подземните проходи, човек внезапно изпитва чувство на страх. Наоколо е пълно с мъртъвци, лежащи поединично или на групи в нетипични  пози. През XVI-XIX век в стария манастир на капуцините дотолкова се увеличава числеността на монасите, че се появява сериозен проблем с  погребването на телата на починалите братя. Без много да се замислят, те правят крипта под главния храм. Там през 1599 г. е положена първата  мумия на брат Силвестро Но естествено криптата също се оказва недостатъчна. И монасите изкопават коридор, където погребват своите събратя  капуцини до 1871 г. По това време традицията да се мумифицират мъртвите изчезва в Европа. Не е за хора със слаби сърца През XVII-XVIII век богатите сицилианци и аристократи също искат душите им да намерят покой в катакомбите на манастира на капуцините. Монасите  усърдно изкопават странични коридори, ниши и дупки и непрекъснато разширяват катакомбите. Тях пълнят с нови "наематели" - мумии. Никой филм на  ужасите не може да се сравни с гледката на тези мощи. Полуизсъхнали, почти скелети, омотани в парцали, и обратното, добре съхранени тела със  зловещо ухилени зъби и черни очни кухини. Ето как в своя "Прекрасен живот" Ги де Мопасан описва катакомбите на капуцините: "Изведнъж виждам пред себе си огромна галерия, широка и  висока, стените на която са покрити с множество, скелети, облечени по странен и дори смешен начин. Едни висят буквално по стените, други са  подредени на каменни рафтове, стигащи от пода До тавана. Някои мъртъвци лежат директно на земята, главите им са страшни, а устите им сякаш  всеки момент ще проговорят. Някои от скелетите са покрити с отвратителна paстителност, която допълнително превръща скелетите в уроди с  изкривени челюсти и черепи. Повечето са със запазени коси, на други се вижда парченце от мустак или снопче брада. Едни се взират с празните си  очи надолу, други нагоре, едни сякаш се смеят истерично, други все едно се гърчат от неописуема болка. Почти всички са в черни дрехи. Всъщност  има и такива, които са облечени по-модерно - като един жалък скелет с бродирана шапка на главата и богато украсена мантия, лежащ по гръб,  страшно и комично, сякаш потопен в ужасен сън. Казват, че от време не време на земята се изтъркулва някоя и друга глава, защото мишките прегризват  сухожилията на шийните прешлени. Хиляди мишки живеещи в килер с купища човешко месо." Въпреки ужасната гледка, през XVIII-XIX век, катакомбите на  капуцините се превръщат в най-престижното гробище за духовенството, благородниците и буржоазните семейства на Палермо. През 1837 г. съхраняването  на тела на открито е забранено. Но ако починалият или неговите роднини имат желание, забраната лесно се преодолява: в ковчезите оставят "прозорци"  или махат почти изцяло една от стените, за да могат да се виждат останките. Погребването на тела в катакомбите на капуцините официално е забранено  през 1882 г. За три века в това подземно гробище са положени около осем хиляди жители на Палермо, предимно духовници, монаси и миряни. Със  специална петиция са направени и няколко изключения от забраната и тук намират покой телата на заместник-консула на САЩ от италиански произход  Джовани Патернити, умрял през 1911 г., както и тялото на 2-годишната Розалия Ломбардо, така добре балсамирана от доктор Алфредо Салафия, че и до  днес изглежда като спящо дете. Розалия умира през 1920 г. и е положена в стъклен ковчег в известната крипта Св. Розалия. Тези две нетленни мумии  привличат вниманието на тълпи от чакащи туристи. Скелетите се преобличат по няколко пъти в годината. Още през XVII век става ясно, че почвата и атмосферата на капуцинските катакомби предотвратяват разлагането на телата. Основният метод на  подготовка на починалия, преди да се постави в катакомбите, е изсушаването му в специални камери в продължение на осем месеца След това  мумифицирани те останки се измиват с оцет и се обличат в най-хубавите дрехи. Место, според завещанието на починалия, телата се преобличат по  няколко пъти в годината. Мумиите се помещават в коридори и ниши. Някои от телата са положени в ковчези, но повечето са поставени на каменните  рафтове по стените. Интересно е, че по време на епидемия, знаейки какво би се случило с живите, останките се киснат в разтвор от вар или арсен  и едва тогава се полагат в подземното гробище. Броят на погребаните тела непрекъснато нараства. Монасите разширяват съществуващите коридори и  издълбават нови. В резултат катакомбите придобиват вид на правоъгълник с множество коридори. Във всяка от страните на правоъгълника са  погребани различни хора - монаси, мъже, жени, професионалисти. Първоначално входът е само откьм манастирската църква. Но през 1944 г., е  открит нов, директно от Пиаца Капучини. "Обитатели" на подземията Коридорът, където са положени монасите, е най-старата част на катакомбите. Там са поставени телата на повече от 40 почитани духовници и  различни известни за времето си личности. Коридорът с мъжете образува една от двете дълги страни на правоъгълника. Тук през XVII-XVIII векк са  положени телата на мъжете строители на манастира. Те са облечени в различни дрехи - от най-обикновени до разкошни. В едно от помещенията има  няколко десетки малки мумии. Жестоко е чувството да видиш как в люлеещ се стол седи детска мумия на момче, което държи за ръка по-малката си  сестра. По този повод Мопасан пише: "Влизам в галерия, пълна с малки стъклени ковчези на деца. Тънките им кости едва се държат на скелетите и  е трудно да различа какво точно лежи пред нас. Но очите ми неминуемо се изпълват със сълзи, когато виждам как майките им са ги облекли в  най-прекрасните им дрехи, които са носили в последните дни от живота си. Самите майки все още идват тук, за да видят чедата си." Коридорът с  жените образува една от късите страни на правоъгълника. Повечето от мумиите тук лежат в ниши и само някои добре запазени тела са поставени  вертикално. Скелетите са облечени в прекрасни дрехи, характерни за XVIII-XIX век - рокли от кадифе и коприна, с дантели и къдрички, шапки и  шалове. В коридора на професионалистите са поместени мумии и скелети на военни, художници, скулптори и лекари. Говорят, че именно тук лежат  останките на испанския художник Диего Веласкес, но много учени отричат това твърдение. А един от местните полковници, умрял през 1848 г., лежи  отлично съхранен.  За жителите на Палермо катакомбите на капуцините, макар и гробище, винаги са били нещо нормално. През XVIII-XIX век  погребването тук е престижно. Ето защо в подземията са положени предците на много все още живи сицилианци. А след официалната забрана за  погребение, в близост до манастирските стени е направено обикновено гробище и традицията да заравят роднините си "при капуцините" е запазена и до днес. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Митове и легенди
Любопитни истории случили се на датата 19 Септември
19.9.1881 г. - НА ТАЗИ ДАТА умира Американският президент Джеймс Гарфийлд 80 дни след като е прострелян  На 19 септември 1881 г. умира американският президент Джеймс Гарфийлд, след като на 2 юли е прострелян с два куршума от психично болния Чарлз Дж. Гюито. Причината за смъртта е отравяне на кръвта и бронхиална пневмония следствие на некомпетентно оказана медицинска помощ и лечение. Биография Джеймс Гарфийлд е роден на 19 ноември 1831 г. Той е вторият президент, срещу когото е извършено успешно покушение на живота му – още на 4-ия месец и неговият мандат е вторият най–кратък в американската история, след този на Уилям Хенри Харисън. Гарфийлд е формално на длъжност от март до септември 1881 г. или общо шест месеца и петнадесет дни. От 1851 г. до 1854 г. учи в Уестърн Ризърв Еклектик Институт в Охайо. След това се прехвърля в Уилямс Колидж в Масачузетс, който и завършва през 1856 г. със славата на изключителен студент, комуто се отдават всички премети, с изключение на химията. Преподава класически езици за една година и става президент на Еклектик Институт от 1857 до 1860 г. Забележителното е, че ambidextrous (който си служи с двете ръце едновременно) Гарфийлд е можел с едната ръка да пише на гръцки и едновременно с другата ръка на латински. На 11 ноември 1858 г. Гарфийлд се жени за Лукреция Рудолф. Те имат пет деца, като синът им Джеймс Рудолф Гарфийлд последва баща си в политиката и става секретар на министерството на вътрешните работи при президента Теодор Рузвелт. Гарфийлд решава, че академичният живот не е за него и започва да изучава частно право. Той взема изпита си за адвокатска правоспособност през 1860 г. Още преди това той влиза в политиката – избран е за щатски сенатор през 1859 г. и служи до 1861 г. През целия си живот е ревностен член на Републиканската партия. Със започването на Гражданската война в САЩ Гарфийлд се записва в армията на Съюза и е назначен да командва 42-ра доброволческа пехота на Охайо. Генерал Дон Бюел му възлага да изтласка войските на Конфедерацията от източен Кентъки. На 6 януари 1862 г. се срещат конниците на Гарфийлд и тази на Конфедерацията. Войските на Юга се изтеглят, но Гарфийлд атакува на 9 януари. В края на цял ден боеве, силите на Конфедерацията окончателно напускат района на бойните действия. Победата носи на Гарфийлд ранно признание. През април 1862 г. е преместен на Запад и участва в Битката при Шайло и при Чикамауга. Повишен е в чин генерал-майор. През 1863 г. Гарфийлд отново влиза в политиката и същата година е избран в Камарата на представителите на САЩ. Той успява да спечели победи в последващите избори през следващите 15 г. През 1876 г. става председател на Камарата в Сената. През 1876 г. Гарфийлд закупува земя, която по–късно репортерите наричат „Моравата” и от която започва кампанията му за президент, водена преди всичко от дома му. През 1880 г. животът на Гарфийлд претърпява съществена промяна. Тя започва с предстоящия край на мандата на сенатора–демократ от Охайо Алън Търман. Парламентът на Охайо, в който от скоро имат мнозинство републиканците, избира Гарфийлд за влизане в Сената на САЩ от 1881 г., той обаче изобщо няма да влезе в Сената. По–късно същата година Републиканският национален конвент е разделен между бившия президент Юлисис Грант, Джеймс Блайн и финансовия министър (също идващ от Охайо) Джон Шърман. Гарфийлд твърдо поддържа Шърман и произнася речта, която е и формалната номинация, но още от първите гласувания става ясно, че Шърман няма да бъде номиниран. След като става ясно, че никой от Грант, Блайн и Шърман няма да спечели номинацията, на втория ден от изборите (и 34 гласуване) делегацията от Уисконсин внезапно дава своите гласува за Гарфийлд, който е съвсем изненадан от това развитие на събитията и от възможността да се допусне, че е предприел курс срещу своя приятел Шърман. На 36-то гласуване Гарфийлд е номиниран буквално от всички делегати на Шърман и Блайн. Гарфийлд побеждава с 244 на 155 електорални гласа кандидата на Демократическата партия Уинфийлд Хенкок, също заслужил генерал на Съюза. Президент Гарфийлд влиза в Белия дом на 4 март 1881 г. Неговата администрация прави всичко възможно, за да бъде посредник във вътрешните борби на Републиканската партия. Гарфийлд е лидер на „Нечистокръвните”, които са поддръжници на реформата на държавните служби и за сравнително по–меко отношение към Юга. Неговият вицепрезидент Честър Артър от Ню Йорк обаче принадлежи към „Правоверните”, които са за запазване на системата за заемане на длъжност чрез назначаване от покровители и за по–твърдо отношение към загубилите Гражданска война южни щати. Покушението На Гарфийлд принадлежат думите: "Имал съм много неприятности, но най-лошата от тях никога не се е случвала.” Тя обаче го сполетява на 2 юли 1881 г. Тогава той е прострелян от Чарлз Дж. Гюито, докато преминава през Юниън Стейшън във Вашингтон, придружаван от държавния секретар Джеймс Блайн. След като е арестуван Гюито развълнувано заявява: "Аз съм най-правоверният сред „Правоверните”. Сега президент е Артър!” . Това за кратко води до кратко съществувалите подозрения, че вицепрезидентът и неговите поддръжници са подтикнали Гюито към престъплението. Гюито е раздразнен от отказа на искането си да бъде назначен за консул в Париж, позиция, за която не е имал никаква квалификация, а е бил и психично болен. Вторият куршум, който поразява Гарфийлд, засяда в гърба му и не е намерен. Изобретателят на телефона инж. Александър Бел конструира детектор за метал като опит да намери куршума, но металната рамка на леглото, на което е положен Гарфийлд, заблуждава уреда, а никой не се сеща да го премести. За няколко седмици състоянието на Гарфийлд все повече се влошава и той умира 80 дни след като е прострелян от отравяне на кръвта и бронхиална пневмония вечерта на 19 септември 1881 г. Преди това боледуващият президент е преместен в Елбърнон – община край океана, с надеждата, че свежият въздух и спокойствието там ще помогнат за възстановяването му. Повечето историци и експерти обаче сега смятат, че 50-годишният Гарфийлд е щял да оцелее въпреки раните си, ако докторите, които са го лекували, са били по–компетентни. Няколко от тях са бъркали в раната, за да търсят куршума, с мръсни ръце, а един дори пробива черния му дроб при подобен опит. Гюито е признат за виновен за убийството на Гарфийлд, въпреки че адвокатите му пледират за невменяемост. Той настоява и то може би основателно, че некомпетентните грижи на лекарите са довели до смъртта на президента. Гюито е осъден на смърт и обесен на 30 юни 1882 г. във Вашингтон. Гарфийлд е погребан с огромна официална церемония в мавзолей в Охайо. Той е последният президент, избран директно от конгресмен, и един от най–интелигентните хора, обитавали някога Белия дом. Той е имал изключителен потенциал, но за съжаление трагично неосъществен. Убийството на Гарфийлд е поводът за приемането на Закон за административната реформа от 16 януари 1883 г.  Най-новата реконструкция на ледения човек Йоци 19 септември 1991 г. - НА ТАЗИ ДАТА семейство туристи от Германия откриват в Алпите замразена мумия на човек умрял около 3300 пр.н.е.  1991 г. семейство туристи от Германия откриват в Алпите замразена мумия на човек, умрял около 3300 пр.н.е. Мумията днес се намира в археологическия музей в италианския град Болцано. Археолозите наричат „ледения човек” Отци или Симилаунския човек. Откриването му дава на науката поглед върху човека от времето на халколита (медната епоха). Ерика и Хелмут Симон от Нюремберг се разхождали из Оцталските Алпи. Слизайки към местността Тисенжок, те решили да минат по пряк път, и напуснали маркираната пътека. Вървейки през скалист улей, пълен със ледникова вода, те забелязали нещо кафяво на дъното му. Първо си помислили, че това е някакъв боклук, но когато го разгледали от близо, с ужас разбрали, че са открили човешки труп. От леда и водата се подавали само главата, голите рамене, и част от гърба му. Тялото лежало с гърди към плосък камък, а лицето било закрито. Близо до трупа двамата туристи забелязали парчета от завита на руло брезова кора. Преди да напуснат мястото, те направили снимка на това, което смятали за нещастна жертва на инцидент при алпинизъм, случил се преди няколко години. Изваждането на мумията от леда продължава четири дни, заради отлагане поради лошо време, липса на инструменти, липса на хеликоптер. На 23 септември използвайки пикели и скиорски щеки, екипът успял да освободи изцяло мумията от снега. От разтопената вода били извадени множество парчета кожа, връв, ремъци и снопчета суха трева. Така тялото е транспортирано с хеликоптер до Вент в австрийската долина Отц. Леденият човек бил открит в каменен улей с дължина 40 м, дълбочина 2,5-3 м, и 5 до 8 м ширина. Ограден бил от стръмни скални стени и се намира на 3210 м. Дъното на улея било осеяно с големи обли камъни. Мумията лежала върху голям плосък къс от светъл гранит, разположен в западния край на група големи камъни. Първите археологически изследвания на мястото на находката, били направени между 3 и 5 октомври с.г. Целта им била да се документира точното местоположение на мумията и останалите предмети. Настъпващата зима обаче сложила край на археологическите изследвания. Между 20 юни и 25 август 1992 г. е осъществена втора археологическа експедиция, съвместен проект на няколко института. Снегът и ледът в улея са разтопени с помощта на парни турбини и оръдия за горещ въздух. В отложенията по дъното на улея са открити множество фрагменти от екипировката на Ледения човек: остатъци от кожа, трева, върви, парчета сурова кожа, мускулни влакна, коса и нокти. Част от счупеният дълъг лък също е извадена от леда. Намерена е и шапка от меча кожа до камъка, върху който е лежал трупа. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Лесни за прицел - Човечеството е видимо за извънземните цивилизации
Въпреки че програмата SETI, търсеща контакт с разумни форми на живот извън нашата планета, до тук не е имала успех, съществува сериозен шанс планета ни да бъде засечена от извънземни цивилизации. Човечеството постонно изпраща сигнали в открития космос, които лесно биха могли да бъдат проследени. Въпреки, че аналоговите радио и телевизионни предавания постепенно започват да излизат от употреба, дигиталните технологии, които идват на тяхно място, всъщност предават с още по-голяма мощност. Дигиталната революция, която човечеството преживявява в момента, прави нашата цивилизация още по-видна за инзвънземни такива. Електромагнетичната радиация излъчвана от нашата планета се усилва с всеки изминал ден. Освен радио и телевизионните предавания и безжичните комуникации, други сериозни източници на електромагнитна радиация са  множеството военни и научни радарни установки, включително и небезизвестният американски проект HAARP (Проект "Син лъч"), предизвикал много дискусии. Имайки предвид сериозният електромагнитен отпечатък на нашата планета, можем лесно да заключим, че ако дадена извънземна цивилизация има програма подобна на нашата SETI, би трябвало да ни засече без особени затруднения. Казано накратко, присъствието на човешката цивилизация е повече от явно за останалите обитатели на Вселената, стига то да ги интересува. Можем дори да смятаме, че е възможно извънземни цивилизации да са наясно с нашето съществуване, но да не са се свързали с нас, просто защото не представляваме интерес. Тази ситуация обаче, крие и сериозна доза риск, за който ни предупреждават множество учени, включително и Стивън Хокинг. Опастността идва от това, че по този начин ние разкриваме нашето местоположение не само на приятелски настроените извънземни цивилизации, но и такива, които биха могли да ни поробят или унищожат.
Любопитно
Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2020 www.barko4.com