Любопитни истории случили се на датата 29 юли
29.7.1014 г. - НА ТАЗИ ДАТА е битката при Беласица  На 29 юли 1014 г. се провежда Битката при Беласица, известна още като Битката при Ключ или Битката при Кладион (гр.) Тя е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II, продължил десетилетия в края на Х и началото на XI век.  В началото на този двубой Самуил има превес, но от 1001 г. насетне, когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с арабите, българите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата. Предистория Историята на конфликта, който води до Беласишката битка, може да бъде проследена назад във времето чак до края на VII век, когато Аспаруховите българи се установяват край долното течение на Дунав и започват да завоюват една по една балканските провинции на Източната Римска империя. По-пряка връзка с битката през 1014 г. имат събития, случили се почти половин столетие преди нея. През 968 г. България е нападната от киевския княз Светослав. По това време българската държава вече е загубила голяма част от мощта си. Нейните източни предели, където е и столицата Велики Преслав, се превръщат в бойно поле на византийци и руси, защото, макар че идва на Дунава като византийски наемник, Светослав скоро насочва оръжието си срещу Константинопол. Развръзката от тези събития идва, когато руският княз е победен от византийския император Йоан Цимисхий и е принуден да се оттегли от България, чиито източни области попадат под византийска власт през 971 г. Внукът на Симеон, Борис II (969-971), е отведен от Цимисхий в Константинопол, където е принуден да се откаже публично от царската си титла. С този акт Византия счита, че е сложила край на българската държава. Затова, когато пет години по-късно (непосредствено след смъртта на Цимисхий през януари 976 г.), в западните области на някогашното Преславско царство избухва въстание, в Константинопол възприемат водачите му, комитопулите Давид, Мойсей, Арон и Самуил, като „отстъпници” и „метежници” срещу законната власт на византийския император, които трябва да бъдат отново подчинени. През 986 г. Василий II предприема първия си поход срещу българите. След безуспешна обсада на Средец императорът претърпява съкрушително поражение в битката при Траянови врата. Военните успехи на Самуил срещу византийците и гибелта на останалите комитопули водят до издигането му в едноличен управник (а от 997 г. - и владетел с царска титла) на държавата, чието средище е преместено в Преспа и Охрид. В първите години на XI век Византия започва нова офанзива, в резултат на която Самуил губи значителни територии, в т. ч. земите между Дунав и Стара планина. Опитът му за контранастъпление е пресечен през 1009 г. с поражението в битката при Крета. Макар че византийците не успяват да извлекат съществена полза от успехите си, непрестанната война изтощава силите на България. Илюстрация на това е пасажът от историческото съчинение на византийския хронист Йоан Скилица, който пише: “Императорът не преставал всяка година да навлиза в България и да опустошава и разорява всичко по пътя си. Самуил не можел да се противопостави на открито поле, нито да излезе на явно сражение срещу императора, а търпял отвсякъде поражения и започвал да губи силата си.” Начало на войната през 1014 г. Цар Самуил се подготвя да даде отпор на византийците през 1014 г. Решението да поеме риска за открит сблъсък с мощната византийска армия е продиктувано от обстоятелството, че военните поражения водят не само до разорение на България, но отслабват авторитета на владетеля сред подчинените му местни велможи. Така през 1005 г. управниците на Драч – ключово пристанище, разположено на Адриатическо море – го предават на Василий II. Девет години по-късно, непосредствено преди решителния сблъсък с византийците, Самуил събира значителна войска. Според един от историческите извори, Продължителя на Георги Монах, тя възлиза на 360 000 души. Тези данни са несъмнено преувеличени, а реалната численост на българската войска е поне десет пъти по-малка и то при условие, че към редовните отряди са били прибавени и местни опълчения от страната. За своя отбранителна база българският предводител избира Струмица – по това време силна крепост, разположена на пътен възел от Солун и Тракия към горното поречие на Вардар на север и Охрид на запад. Планинските проходи и просеките на юг и изток от нея са пресечени със система от землени валове и стени, които подсилват допълнително трудната достъпност на местния релеф, и са подсигурени от стражи. Стратегическият замисъл на Самуил проличава в края на юни 1014 г., когато Василий II потегля срещу българите. От Мосинопол, Беломорска Тракия, императорът преминава през Сяр и повежда армията си през Рупелския пролом, а оттам – на запад по долината на река Струмешница, както Самуил е предвидил. В местността Куфалница, недалеч от днешното село Ключ, където реката прави завой, а планините Беласица и Огражден се сближават, Василий се натъква на “много широка стена” – едно от укрепленията, издигнати от българите. Опитът да превземе стената от движение завършва с несполука заради смелия отпор на защитниците. Междувременно Самуил изпраща подчинения си военачалник Несторица със силна войска срещу Солун, главния византийски град на Западните Балкани. Целта му е да отклони вниманието на Василий II и да го принуди да отстъпи от Ключката клисура. Начинанието обаче търпи пълен провал, защото недалеч от Солун армията на Несторица е сразена от силите на местния византийски управител Теофилакт Вотаниат. След победата си Вотаниат настъпва на север и се присъединява към войските на Василий II край Беласица. Решителната битка По същото време византийските пристъпи срещу демата при Ключ не спират. Резултатът от тях е обезсърчителен за Василий II, докато един от пълководците му – стратегът на Филипопол Никифор Ксифий – не открива обходен път. Ксифий успява да заобиколи по пътеки в планината българските позиции, без да бъде забелязан, и на 29 юли се явява внезапно с отряда си в тила им. Изненаданите защитници отстъпват. Василий II се възползва от благоприятния момент, за да настъпи и разруши стената. В резултат на пробива на стената при Ключ и последвалия неуспешен опит за запушването му падат убити мнозина българи, а още повече, по думите на Скилица, попадат в плен. Цар Самуил е спасен от същата участ, благодарение на храбростта на сина си Гаврил Радомир, който отблъсква напиращите врагове и отвежда баща си в безопасност в крепостта Прилеп оттатък река Вардар. Той обаче умира два месеца по-късно - на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си бойци. Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно “Българоубиец”. Непосредствени и дългосрочни последици Въпреки тежкото си поражение българите задържат крепостта Струмица в свои ръце. Василий II решава да се оттегли на своя територия. За да отвори пътя си към Солун, императорът изпраща солунския дук Теофилакт Вотаниат да разчисти преградите, поставени от Самуил южно от Струмица. Някъде там, вероятно в теснините между планините Беласица и Плавуш, български стражи, предвождани от Гаврил Радомир, нападат от засада и разгромяват Вотаниат, който пада убит. Този неуспех принуждава Василий II да промени плановете си и да отстъпи обратно по долината на Струмешница. След като успява да подчини без бой крепостта Мелник, той се оттегля обратно на изходния си пункт от началото на похода. За да отмъсти за Вотаниат и да прекърши българската съпротива, или пък за да накаже „бунтовниците”, за каквито счита българските войници, Василий II заповядва да бъдат ослепени пленниците и ги изпраща при Самуил, като на всеки сто оставя един едноок за водач. Гибелта на Вотаниат и фактът, че войната продължава още четири години, показват, че победата на византийците при Ключ далеч не е пълна. Някои съвременни историци поставят под сериозно съмнение тезата, че поражението на българите е толкова голямо, както е описано от византийските летописци Скилица и Кекавмен. Други учени подчертават, че ударът, претърпян два месеца след битката със смъртта на Самуил, е далеч по-съдбоносен за българската държава. Българският цар умира в Преспа на 6 октомври 1014 г. вследствие от сърдечен пристъп, който получава след като вижда какво е сполетяло пленените войници. Наследниците на Самуил - Гаврил Радомир и Иван Владислав - не съумяват да окажат отпор на Василий II, който със сила и дипломация успява да покори България през 1018 г. Друга теза в историографията набляга върху значението на Беласишката битка. В резултат на поражението при Беласица българската войска понася невъзвратими загуби. По-този начин възможностите на централната власт да упражнява ефективен контрол върху периферните и вътрешните области на царството намаляват. Затова поведението на областните и местните управители става определящо за изхода от войната с Византия. Голяма част от тях се предават доброволно на Василий II. България остава под владичеството на Византия близо два века. Допринасяйки за падането на България под византийска власт, Беласишката битка се отразява и върху съдбата на сърбите и хърватите, които са принудени да признаят върховенството на византийския император след 1018 г. Византийската империя възстановява границите си от Дунава до Пелопонес и от Черно до Адриатическо море. 29 юли 1981 г. - НА ТАЗИ ДАТА Даяна и принц Чарлз сключват брак в катедралата "Свети Павел"  1981 г. Даяна Спенсър и английският престолонаследник принц на Уелс Чарлз сключват брак в катедралата „Свети Павел” в Лондон. Даяна и Чарлз започват да излизат през 1980 г. Тя привлича вниманието на принца първо по време на един уикенд в провинцията, когато го наблюдава как играе поло. След това той я кани на друг уикенд на кралската яхта Британия и в кралската резиденция Балморал, Шотландия , където я представя на родителите си и тя получава тяхното одобрение. Двойката продължава да се среща в Лондон и на 6 февруари Чарлз прави официално предложение за женитба, което Даяна приема, но запазват това в тайна няколко седмици. Годежът им е обявен официално на 24 февруари 1981 г., когато престолонаследникът подарява на принцесата пръстен за 30 000 лири с 14 диаманта и сапфир. В деня на сватбата им хиляди хора излизат по улиците на Лондон, а милиони наблюдават на телевизионните екрани бракосъчетанието между 32-годишния престолонаследник и 20-годишната му избраница. Любопитен факт е, че пред олтара Даяна случайно размества първите две имена на Чарлз, наричайки го Филип Чарлз Артър Джордж (вместо Чарлз Филип). Сватбата започва в 11.20 ч. преди обяд (английско време). Роклята на Даяна е оценена на 9000 лири и има 25 фута дълъг шлейф и най-фина дантела. Най-екстравагантният подарък, който двамата получават за сватбата си, е от емира на Бахрейн. Той има подарява инкрустиран със скъпоценни камъни модел на лодка. По-малко от година след венчавката се ражда първият им син - принц Уилям. През 1984 г. на бял свят идва и вторият - принц Хари. В средата на 80-те се появяват първите признаци, че нещо в брака на Даяна и Чарлз не върви. През 1986 г. принцът започва да се вижда отново със старата си любов Камила Паркър Боулз. Съпрузите продължават да се появяват заедно на публични места, но вече живеят отделно. Слуховете за тяхната раздяла са официално потвърдени през 1992 г. в британския парламент. През юли 1996 г., само три седмици преди 15-та годишнина от сватбата си, Чарлз и Даяна оповестяват решението си да сложат край на брака си. След процедурата тя се отказва от титлата „кралица на Англия” в бъдеще и от обръщението „Ваше височество”, но в замяна получава 20 млн. долара компенсации. 29 юли 1888 г. – НА ТАЗИ ДАТА се ражда създателят на приемо-предавателната телевизионна система Владимир Зворикин  Владимир Козмич Зворикин е руски изобретател и инженер, работил в САЩ, пионер в телевизионната техника. Той е създателят на приемо-предавателната телевизионна система, използваща електронно-лъчеви тръби, както и на кинескопа. Участва и в разработването на електронния микроскоп. Роден е на 29 юли 1888 г. в семейството на заможен търговец. Израства спокойно и без проблеми. Учи в Санктпетербургския технически университет, където съвместно с Борис Росинг създава един от първите телевизори. През Първата световна война е радиоинженер в руската армия, а после работи в руския клон на Маркони върху военни радиопредаватели. По време на гражданската война Зворикин решава да емигрира в САЩ и през 1918 година напуска Русия през Сибир и после Арктика. След кратко завръщане за служба при белогвардейците през 1919 г. Зворикин отново заминава за САЩ и окончателно се установява там. Започва работа в Уестингхаус Илектрик в Питсбърг, Пенсилвания, където усъвършенства и прилага на практика своите идеи. В края на 1929 година той създава кинескопа, който впоследствие се превръща в интегрална част от всички телевизионни апарати. В началото на 30-те г. на XX век съвместно с още няколко изобретатели Зворикин разработва и метод за предаване и приемане на сигнала, който се използва успешно на олимпийските игри в Берлин, когато камерите предават пряко сигнал на около 200 обществени кина. По-късно част от патентите на Зворикин се използват и в предаванията на Би Би Си. Когато е попитан кое е най-доброто нещо в изобретението му — телевизора, той казва: "Копчето. Копчето, с което това проклето нещо се изключва". Зворикин се пенсионира през 1954 година. Умира на 29 юли 1982 в Принстън, Ню Джърси. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    626 г. — Започва десетдневната аварска обсада на Константинопол с участие на славяни, българи и други народи. •    1014 г. — Българо-византийски войни: Българската войска претърпява поражение от войските на византийския император Василий II в Битката при Беласица; цар Самуил умира при вида на 15 000 осакатени военнопленници. •    1586 г. — Основан е руския град Тюмен, нефтената столица на Сибир. •    1588 г. — Англо-испанска война (1585-1604): Военният флот на испанският крал Филип II е изпратен, за да завладее Англия, но е разбит в протока Ла Манш от английската флота. •    1830 г. — След избухването на Юлската революция във Франция е детрониран крал Шарл X. •    1856 г. — Българските земи под османско владичество: В Търново Капитан Дядо Никола обявява въстание. (стар стил) •    1858 г. — Подписана е първата търговска спогодба между САЩ и Япония, по силата на която Япония открива за посещения на чужденци Токио и Осака. •    1877 г. — Главната щабквартира на руския император Александър II по време на Руско-турската освободителна война се премества в Бяла (Област Русе). •    1885 г. — На заседание на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в село Дермендере (днес Първенец) се взима решение за обявяване на въстание за Съединението на Княжество България с Източна Румелия. •    1900 г. — Италианският крал Умберто I е убит от анархист. •    1913 г. — След края на Междусъюзническата война с царски указ на Фердинанд I е обявена демобилизация на българската армия. •    1921 г. — Адолф Хитлер е избран за ръководител на Националсоциалистическата германска работническа партия. •    1946 г. — Започва Парижката мирна конференция с цел уреждане на проблемите в Европа след Втората световна война. •    1948 г. — Олимпийски игри: След 12-годишно прекъсване поради Втората световна война се откриват Летни олимпийски игри 1948 в Лондон. •    1957 г. — Основана е Международна агенция за атомна енергия (МААЕ). •    1958 г. — В САЩ е създадено Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА). •    1967 г. — Учредена е Задруга на майсторите на художествени занаяти. •    1973 г. — Георгиос Пападопулос става временен президент на Гърция, след като е оглавил военния държавен преврат през април 1967 г., бил е министър-председател от 1967 до 1972 г. и от март 1972 г. е бил регент на Гърция. •    1981 г. — Даяна Спенсър и английският престолонаследник и принц на Уелс Чарлз сключват брак в катедралата Свети Павел в Лондон. •    1992 г. — Учредена е Българска асоциация на туристическите агенции (БАТА). •    1994 г. — Бившият министър-председател на Италия Бетино Кракси е осъден на осем и половина години затвор заради злоупотреби. •    2002 г. — Министър-председателят Симеон Сакскобургготски представя България на срещата на Пакта за стабилност в Залцбург, Австрия. •    2005 г. — Астрономи обявяват откриването на планетата джудже Ерида в Слънчевата система. Родени •    1605 г. — Зимон Дах, германски поет († 1659 г.) •    1805 г. — Алексис дьо Токвил, френски историк и политолог († 1859 г.) •    1817 г. — Иван Айвазовски, руски художник († 1900 г.) •    1860 г. — Виторио Ботего, италиански офицер († 1897) •    1871 г. — Пиетро Бадолио, италиански политик († 1956 г.) •    1883 г. — Бенито Мусолини, италиански фашистки диктатор († 1945 г.) •    1884 г. — Борис Асафиев, руски композитор († 1949 г.) •    1885 г. — Теда Бара, американска актриса († 1955 г.) •    1900 г. — Ейвинд Юнсон, шведски писател, Нобелов лауреат през 1974 († 1976 г.) •    1905 г. — Даг Хамаршелд, шведски дипломат, Нобелов лауреат († 1961 г.) •    1918 г. — Емил Манов, български сценарист († 1982 г.) •    1922 г. — Михаил Минин, руски войник († 2008 г.) •    1925 г. — Микис Теодоракис, гръцки композитор •    1930 г. — Васил Попов, български писател († 1980 г.) •    1937 г. — Даниъл Макфадън, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 г. •    1938 г. — Луис Арагонес, испански футболист († 2014 г.) •    1940 г. — Иван Божилов, български историк •    1941 г. — Розмари Стателова, български учен •    1945 г. — Елена Райнова, българска актриса •    1947 г. — Атанас Славов, български писател •    1952 г. — Олга Махри, поетеса •    1953 г. — Тереза Орловски, германска порно актриса •    1957 г. — Виктор Гавриков, литовски шахматист •    1959 г. — Джон Сайкс, британски рокмузикант •    1956 г. — Васил Божков, български предприемач •    1959 г. — Мартина Вачкова, българска актриса •    1959 г. — Мирослав Цветанов, български актьор, сценограф и учен •    1962 г. — Карл Кокс, британски диджей •    1968 г. --- Йонко Йонков •    1969 г. — Греъм Пол, английски футболен съдия •    1972 г. — Метин Казак, български политик •    1972 г. — Четин Казак, български политик •    1973 г. — Стефания Колева, българска актриса •    1980 г. — Фернандо Гонсалес, чилийски тенисист •    1981 г. — Фернандо Алонсо, испански пилот от Формула 1 •    1984 г. — Джесика Мадисън, американска актриса († 2006 г.) •    1984 г. — Уилсън Паласиос, хондураски футболист Починали •    238 г. — Пупиен, римски император (* ок. 178 г.) •    1030 г. — Олаф II, крал на Норвегия (* 995 г.) •    1032 г. — Матилда Швабска, херцогиня на Каринтия и Горна Лотарингия (* 988 г.) •    1095 г. — Ласло I, крал на Унгария (* 1040 г.) •    1099 г. — Урбан II, римски папа (* 1042 г.) •    1108 г. — Филип I, крал на Франция (* 1052 г.) •    1507 г. — Мартин Бехайм, германски учен (* 1459 г.) •    1644 г. — Урбан VIII, римски папа (* 1568 г.) •    1662 г. — Висарион Смоленски, православен светец (* ? г.) •    1808 г. — Селим III, султан на Османската империя (* 1761 г.) •    1844 г. — Франц Моцарт, австрийски композитор (* 1791 г.) •    1856 г. — Карел Хавличек Боровски, чешки журналист (* 1821 г.) •    1856 г. — Роберт Шуман, немски композитор (* 1810 г.) •    1857 г. — Шарл Люсиен Бонапарт, френски зоолог (* 1803 г.) •    1890 г. — Винсент ван Гог, холандски художник (* 1853 г.) •    1900 г. — Умберто I, крал на Италия (* 1844 г.) •    1913 г. — Тобиас Михаел Карел Асер, немски юрист, Нобелов лауреат (* 1838 г.) •    1917 г. — Райна Княгиня, българска учителка и революционерка (* 1856 г.) •    1917 г. — Иван Колев, български военен деец (* 1863 г.) •    1918 г. — Мирон Бешков, български общественик (* 1837 г.) •    1947 г. — Йордан Иванов, български учен (* 1872 г.) •    1962 г. — Роналд Фишер, английски учен (* 1980 г.) •    1974 г. — Ерих Кестнер, немски писател (* 1899 г.) •    1974 г. — Петко Карлуковски, български актьор (* 1921 г.) •    1975 г. — Джеймс Блиш, американски писател (* 1921 г.) •    1980 г. — Филип Голиков, съветски маршал (* 1900 г.) •    1982 г. — Владимир Зворикин, руско-американски изобретател (* 1889 г.) •    1983 г. — Дейвид Нивън, британски актьор († 1910 г.) •    1983 г. — Луис Бунюел, испански режисьор (* 1900 г.) •    1986 г. — Емил Коралов, български писател (* 1906 г.) •    1992 г. — Йован Рашкович, хърватски политик (* 1929 г.) •    1995 г. — Георги Павлов, български художник (* 1913 г.) •    2001 г. — Едвард Герек, полски политик и държавник (* 1913 г.) •    2006 г. — Арсений Пловдивски, български духовник (* 1932 г.) Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Гларусът - Летящото бездомно куче на града
 Гларусите принадлежат към семейството на чайките, но са по-едри и се хранят доста повече от елегантните чайки. През последните десетилетия тези птици вече не са само крайморски обитатели, които изчистват в края на деня плажа от хранителни остатъци. Точно този начин на хранене - с боклуци и остатъци от човешката храна, е причина гларусите да се разпространят във вътрешността на  страната и от десетилетия да свиват гнезда в градове като Плевен, Благоевград, Пазарджик, Видин. Гларусът е най-голямата чайка. В България има около 16 вида чайки, а точното наименование на популярния гларус е Средиземноморска белоглава чайка. Основните й местообитания са Средиземно и Черно море. За чайките, към който вид спадат и гларусите, е характерно формирането на колонии. Затова при тях е допустимо няколко двойки да живеят заедно. В градовете предпочитат покривите на блоковете и вдигат достатъчно шум, който често дразни хората. Преди много години у нас гларусът е бил разпространен само в района на Черно море. Но той е доста агресивен в завземането на нови територии. Така постепенно видът започва да се разпространява и във вътрешността на страната по поречията на по-големите реки и техните притоци. Експанзията започва от морето по течението на Дунав и след Силистра, Русе, Свищов и Никопол, стигат до Плевен и Видин, а след това и надолу към югозападните и южните райони на страната. Дори на покрива на Министерския съвет в столицата има  двойка гларуси. Гларусите са вид, който "оползотворява" всякакъв вид храна и винаги си намира места, на който успешно може да развива популацията си. В градовете има високи сгради, където могат да направят гнездата си. Има разпилени боклуци и какви ли не хранителни отпадъци край контейнерите, който гларусите с удоволствие консумират. Има и гълъби който обаче стават техни жертви. С нашествието на гларусите гълъбите в някои градове намаляха, защото големите чайки изяждат и яйцата и малките на гълъбите. Гларусът е всеядно животно. Гладен гларус може да отмъкне парчето пица от ръцете на някого или луканките от терасата. Да не говорим за забравени по маси, пейки или хвърлени край кошчетата банички, някакви закуски. Това са едри и агресивни птици - има случаи, в които привечер дебнат и плъхове. така че дори плъховете не са защитени от тяхната агресия. Гларусите са летящите бездомни  кучета на големия град. Така, че наличието на храна и удобни места за гнездене са "критериите" на гларусите. Те са птици, които могат а прелитат до 250-300 километра, когато търсят храна, така че наличието на достатъчно храна по Черноморието изобщо не е причина гларусите да изберат да се заселят във вътрешността на страната. Размахът на крилете на гларусите е около 70-80 сантиметра. Тежат до половин килограм най-често. Имат характерен мощен клюн. Всичко това са атрибути, които дават възможност за оцеляване чрез адаптиране към подходяща среда. Живеят средно по 35-36 години, а някои екземпляри доживяват и до 40-годишна възраст. Домашен любимец от гларуса не става. Тази птица не може да бъде опитомена  по никакъв начин. От птиците на дресировка най-силно се поддават врановите  птици, които са доста по-интелигентни от гларусите. Няма проблем на един покрив да съжителстват различни видове птици. Но за всички други видове в съседство с гларуси това съжителство е рисково. Агресивното и нахално поведение на гларусите е дало началото на определението "гларус" на някои мъже, които са безочливи и нахални в поведението си към нежния пол. ГОНЯТ ВРАНИ СЪС СОКОЛИ Освен гларусите напоследък в градовете много са се размножили и враните. Те завземат градски територии, защото си намират храна край кофите за боклук. В Шумен напоследък съвсем сериозно се обмисля да започне гонене на враните с ловни соколи. Това е един от вариантите за справяне с проблема. Сред останалите алтернативи за справяне с проблема са кастрене на клоните на дърветата и оформяне на короната, както и премахване на вече изградените гнезда, звукови сигнали и "пест" контрол, при който се използват препарати, пропъждащи трайно птиците. От няколко години столичани редовно се оплакват, че ги тормозят гларуси, които постоянно крякат на покрива на жилищни сгради. Едрите чайки се спускат и задигат различни видове храни от балконите на жилищните блокове в столицата. "Такова поведение е нормално за гларусите и не е аномалия. Тези птици разчитат на всички възможности за храна, които им се предоставят. Такова е и поведението  им по моретата. Нормално е да действат така и в София" , коментира Йордан Христов от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Той е категоричен, че гларусите не представляват опасност за хората. "Няма случаи да нападат хора!. Те са всеядни, ядат и мърша. Не са опасни за домашните любимци. Не разполагаме с данни популацията им в София да се е увеличила през последните години" , допълва Христов. Гларусите се заселиха в столицата пред последните десетина години. Морските птици лесно се адаптират към живот в  центъра на града. Причината е в големия брой хранителни отпадъци, които им осигуряват лесно препитание и заменят рибата и морските животни в менюто им.  Покривът на Министерския съвет е едно от най-популярните места, които гларусите използват за люпилня в София. Белите птици предпочитат да свиват гнезда на високи места, откъдето имат добра видимост и са защитени от хищници. Друго популярно място за пернатите е езерото Панчарево. Иначе сметищата във Враждебна и Суходол са местата, от които е започнала инвазията на гларусите  към София. През зимата птиците се прибират там, понеже винаги има храна. През по-топлите периоди идват към центъра на града.
Любопитно
Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2019 www.barko4.com