Любопитни истории случили се на датата 3 юли
3 юли 1944 г. - НА ТАЗИ ДАТА Англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене  3 юли 1944 г. по време на Втората световна война англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене.  Бомбардировките на България са поредица от нападения срещу София и други български градове и села от британските ВВС и ВВС на САЩ, по време на Втората световна война, от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г. които имат характер на реални бойни действия. На 12 декември 1941 г. Великобритания първа обявява война на Царство България, едва на другия ден принудено от това Царство България, не можейки да направи друго, формално да отговори със същото. Въпреки че България не участва в никакви бойни действия и винаги категорично отклонява такива искания на Германия, тя е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко е засегната София. Ударени са най-вече граждански обекти, като:  Александровска болница (напълно са разрушени южните болнични крила заедно с лекарите в тях), Сиропиталището Цар Борис I (напълно разрушено в 1944г.), Народния театър (тежко засегнат), Голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Първа евангалска църква на ул. "Солунска" (напълно унищожена на 10 януари 1944 г.), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), Руската църква Свети Николай (пряко бомбено попадение), Църквата от ХІ век Свети Спас (напълно унищожена в 1944 г.), Средновековния храм Свети Николай построен от Севастократор Калоян в 1260г. оцелял през 5 вековното турското робство (почти напълно разрушен на 30 март 1944 г.), Църквата Свето Преображение Господне (напълно унищожена на 10.01.1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Народната библиотека и  Архивът на Българското Възраждане (напълно унищожени в март 1944г.), Библиотека на Столичната Митрополия, новопостроена унищожена заедно с всички книги и стари документи в нея (на 10.01.1944 г.) Синодалната палата - по време на тази бомбардировка в сейфа й изгаря и оргинала на фермана за създаването на Българската екзархия (1944 г.). Духовната академия (тежко засегната, разрушена е централната част на юг, изгорен е купола на храма вграден в нея), Софийският университет "Свети Климент Охридски", Художествена академия, Руският лицей, Френското католическото училище, Католическо училище "Санта Мария" на францисканците, Софийско епархийско свещеническо братство, Немското училище за деца до Немската евангелска църква и самата тази църква, Италианската кралска гимназия,Софийската духовна семинария в кв. Лозенец, Министерството на Народната просвета просвета (напълно разрушено на 10.01.1944 г.). Държавното Механо-електротехническото училище, Фелдшерското училище, III Девическа педагогическа гимназия, III Мъжка гимназия, V Софийска прогимназия, VII Мъжка Прогимназия, Основно училище "Св.Св. Кирил и Методий" (сринато до основи в 1944 г.), Народният Археологически музей, Националният етнографски музей, Националният Природо-научен музей, Общинският музей, Домът на изкуството и печата, Художествената палата - фактически националната художествена галерия тогава, Софийската филхармония - Зала България, Паметника на Незнайния войн, (тежко увреден в 1944г., днешния е построен на празното място в 1981г.), Руски паметник е бомбардиран и повреден, във Враца - Държавно стопанско и тъкаческо училище (напълно разрушено на 24 януари 1944г.) Дори Бирената фабрика на братя Прошек е бомбардирана и тежко разрушена. Зоологическата градина пострадва много, животните умират или са ранени в клетките им, а немалко от останалите разбягали се обезумели трябва да бъдат застреляни. Взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център на София, Скопие, Враца, Дупница.  На цялата българска територия и контролираните земи убити, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4208 души, тежко са ранени 4744, или при съвсем непълна отчетност общо жертвите убити и ранени са не по-малко от 8952 българи, към половината от тях - в София където, в най-лютия студ, от нападателите са разрушени 12 657, предимно жилищни, сгради. На 3 юли 1979 г. - НА ТАЗИ ДАТА американският президент Джими Картър подписва секретен указ и започва да финансира афганистанските муджахидини  На 3 юли 1979 г. американският президент Джими Картър подписва секретен президентски указ, санкциониращ финансирането на антикомунистическите сили в Афганистан. С това се дава старт на програмата „Циклон” на ЦРУ, целяща създаване на международно терористично движение, което да разпространи ислямския фундаментализъм в Централна Азия с цел да "дестабилизира" Съветския съюз. В следващите години са изразходени 4 милиарда долара за изграждането на ислямистки тренировъчни лагери в Пакистан. „Циклон” е една от най-продължителните и най-скъпи секретни операции на ЦРУ, чието финансиране започва с $20-30 милиона годишно и към 1987 г. достига до $630 милиона годишно. Предистория Съветникът на Картър по националната сигурност Збигнев Бжежински твърди, че американската помощ за афганистанските муджахедини е предшествана от усилията на САЩ по въвличане на СССР в скъпоструващ и по възможност отвличащ военен конфликт по подобие на Виетнамската война. В свое интервю през 1998 г. за френското списание Le Nouvel Observateur Бжеживски казва: Ние не сме подтиквали руснаците да се намесват, но ние нарочно увеличавахме вероятността да го направят... Секретната операция беше отлична идея. Нейн резултат стана подмамването на Съветския съюз в афганистанския капан...В деня, когато Съветският съюз официално пресече границата, аз написах на президента Картър: „Сега ние имаме шанс да дадем на Съветския съюз негова Виетнамска война.” Програма „Циклон” След въвеждането на съветски войски в Афганистан и назначаването на много по-просъветския президент Бабрак Кармал, Картър обявява: „Съветското нахлуване в Афганистан е най-голямата заплаха за мира от времето на Втората световна война.” Програмата „Циклон” се основава преди всичко на използването на пакистанското разузнаване (ISI) като посредник за разпределяне на финансирането, снабдяването с оръжие и обучение на афганистанските сили за съпротива. Покрай финансирането на аналогични програми от британската МИ-6 и Специалната авиационна служба, от Саудитска Арабия и Китайската народна република, ISI се занимава с въоръжаването и обучението на над 100 000 бунтовници в периода от 1978 до 1992 г. Те също така се занимават с вербовка на доброволци от арабските държави в редовете на афганистанската съпротива за борба със съветските войски в Афганистан. САЩ предоставят два транша икономическа помощ и военни споразумения за подкрепа на Пакистан в неговата роля във войната против съветските войски в Афганистан. Първият шестгодишен транш (1981-87) в размер на $3,2 милиарда, е поделен поравно между икономическата помощ и военните доставки. Покрай този транш в периода от 1983 до 1987 г. Пакистан купува от САЩ 40 самолета F-16 на сума $1,2 милиарда. Размерът на втория шестгодишен транш (1987-1993) съставлява $4,2 милиарда. От тях $2,28 милиарда са заделени за икономическа помощ във вид на грантове или заем под ниска лихва (2-3%). Останалата част от сумата ($1.74 милиарда) е предоставена под формата на кредит за военни покупки. При продажбата за Пакистан на неамериканско оръжие за войната в Афганистан съдейства Израел. По такъв начин на страната са предоставени от 3 до 20 милиарда долара за подготовка и снабдяване на отрядите на муджахидините с различни видове въоръжение, включително зенитно-ракетни комплекси „Стингър” (доказано с тях са за свалени 14 вертолета). Програмата се увеличава от година на година благодарение на активната подкрепа на някои американски политици и държавни служители, като конгресмена Чарлз Уилсън и Гордън Хъмфри, директорът на ЦРУ Уилям Кейси и заместник военният министър Фред Айкъл. Последствия След като през декември 1979 г. съветските войски навлизат в Афганистан, е считано, че Съветският съюз се опитва да разшири своите южни граници, за да се укрепи в региона. Американските политици (демократи и републиканци) не знаят за операцията на ЦРУ и се опасяват, че СССР възнамерява да установи контрол над близкоизточния нефт. Други обаче основателно считат, че Съветският съюз се опитва да ограничи разпространението на ислямската революция и афганистанската ислямизация на милиони мюсюлмани в СССР. САЩ губят интерес към Афганистан след извеждането от него на съветските войски. Американското финансиране на лидера на афганистанската съпротива Гулбуддин Хекматияр и неговата Ислямска партия на Афганистан веднага е прекратено. САЩ също така намаляват обема на своята помощ за афганистанските бежанци в Пакистан. През 1990 г. президентът Джордж Буш-старши отказва да признае, че Пакистан не притежава ядрено оръжие и санкционира наложените санкции на Пакистан съгласно поправката Преслър (1985) в закона на Конгреса за чуждестранната помощ. Това решение анулира поетите задължения през 1987 г. по предоставяне на втория транш и прекъсва неизпълнената част от икономическата помощ и военните доставки за Пакистан. Прекъсната е програмата за военна подготовка на военни специалисти и част от пакистанските офицери, преминаващи стаж в САЩ, се завръщат вкъщи. Критика Американското правителство е критикувано за огромните средства, предоставени на Гулбуддин Хекматияр, който е считан от пакистанското ръководство за свой съюзник. Хекматияр пък е критикуван за убийството на други муджахедини и нападения над мирното население, включително артилерийски обстрел на Кабул с американско въоръжение, довел до 2000 жертви. За него тогава се говори, че е в приятелски отношения с Усама бин Ладен, ръководещ програмата за помощ на „афганистанските араби-доброволци” за водене на войната в Афганистан. В края на 1980 г. пакистанският премиер Беназир Бхуто, обезпокоена от нарастващата сила на ислюмисткото движение, директно упреква президента Джордж Буш: „Вие създавате Франкенщайн!” Адам Долник пише, че съществуват информации за сътрудничеството на Усама бин Ладен с американски представители на програмата за помощ на афганистанските муджахедини. По различни оценки във войната участват около 35 000 чуждестранни мюсюлмани от 43 страни, много от които след това участват в терористичната дейност на Ал Кайда. Американските власти естествено отричат и твърдят, че цялото финансиране е изпратено на местните афганистански бунтовници. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2019 www.barko4.com